— Рейч! Рейчъл, събуди се, нуждая се от теб!
— Трябваше да им кажем, че сме се о-ж-е-н-и-л-и — Кристи произнесе думата буква по буква, гледайки съпруга си в просторната кабина на рейндж роувъра на Джейн. — Но те май нямаше да имат сили да понесат и тази новина. Все още не мога да повярвам, че Кал е изпратил Рейчъл зад решетките.
— А това, което аз не мога да повярвам, е, че предложихме да бъдем бавачки на тези палавници, след като не сме били женени дори и един цял ден.
Той погледна в огледалото за обратно виждане към Роузи и Чип. Чип съсредоточено разглеждаше някаква рана на лакътя си, а Роузи доволно дъвчеше лапата на Хорс. Бяха взели рейндж роувъра, тъй като това бе по-лесно, отколкото да демонтират и монтират седалката на Роузи в колата на Етън. В момента и двете хлапета бяха покрити с пясък в резултат на следобедната им разходка в парка.
— Кал и Джейн бяха с тях през цялата сутрин — изтъкна Кристи. — А ние ги взехме само за един час.
Етън сви по пътя, водещ нагоре към планината Хартейк.
— Но това си е нашият меден месец, за Бога. Би трябвало сега да си правим наше собствено бебе.
— Нямам търпение — усмихна се Кристи. — Но Кал и Джейн наистина се нуждаеха от малко отдих. Днес беше тежък ден за всички.
— Да, но така или иначе трябва да помислим и за нас, госпожо Бонър.
— Защо казваш на Кристи госпожа Бонър? — обади се Чип от задната седалка.
Етън и Кристи се спогледаха, след това Етън отпусна глава назад, като не изпускаше пътя от очи.
— Радвам се, че попита за това, Чип. Всъщност много ни се иска ти да си първият, който го е научил… С Кристи се оженихме вчера.
— Оженили сте се?
— Точно така.
— Това е добре. А знаете ли колко много планети има във Вселената? И някои от тях са на по трилиони години.
Толкова за значението на брака за едно петгодишно хлапе.
Влязоха в последния завой, водещ към вилата, и двамата едновременно видяха гледката пред себе си.
— Гаражът гори! — възкликна Кристи.
Етън настъпи газта и колата се понесе бързо към вилата. Точно отпред рязко натисна спирачките и изпод гумите се разлетя чакъл. Кристи бързо отвори вратата и изскочи навън.
Етън дръпна ръчната спирачка и погледна към Чип.
— Стой тук и не мърдай никъде! — нареди той с тон, който не търпеше възражения.
Чип само кимна уплашено и Етън изскочи от колата точно когато иззад вилата се появиха Гейб и Рейчъл. Гейб хукна към гаража с градинския маркуч в ръка, а Рейчъл се затича към външния кран, за да го пусне.
Кристи се бе запътила към вилата. Той я последва и двамата бързо намериха няколко одеяла, с които излязоха отново навън.
Когато Гейб ги видя да се приближават, пъхна маркуча в ръцете на Рейчъл.
— Гледай да е мокро около гаража!
Етън беше наясно, че той е много по-разтревожен за това огънят да не се разпространи към вилата, отколкото за стария, паянтов гараж.
Гейб грабна едно одеяло от Етън.
— Мини от задната страна. Аз ще започна отпред.
Разделиха се и започнаха да се мъчат да потушат няколкото по-малки огнища. Ако беше тук сам, Етън сигурно би могъл да работи по-ефективно, но сега непрекъснато се оглеждаше да не би Кристи да се доближи прекалено много до пламъците.
За щастие земята все още бе влажна от дъжда, паднал в събота сутринта, и скоро пожарът бе овладян. От гаража не беше останало нищо друго, освен димяща купчина въглени, но вилата бе в безопасност.
Кристи спря крана и Рейчъл пусна маркуча. Етън се приближи към тях.
— Какво стана?
Рейчъл прибра с ръка една паднала на лицето й къдрица.
— Не знам. Бях заспала, след това Гейб ме повика навън и тогава видях пламъците.
— Цялата си мокра — каза Кристи.
Беше също и цялата раздърпана, в старата си рокля, с която беше спала, обута в чифт мъжки гумени галоши.
— Вижте какво намерих в храсталаците ей там — Гейб се приближи към тях, носейки червената пластмасова тубичка за бензин, която винаги стоеше в гаража.
— Има ли нещо в нея?
Гейб поклати глава и ядосано запрати тубичката на земята.
— Ще поръчам двадесет и четири часово наблюдение. Твърдо съм решен да се добера до този, който го е направил, каквото и да ми струва това.
Рейчъл стисна Кристи за ръката.
— Добре, че се отбихте точно сега. Никак нямаше да ни е лесно да го потушим само двамата с Гейб.
— Всъщност дойдохме да доведем Чип. Освен това искаме да ви кажем нещо — Кристи погледна конспиративно към Етън, но след това изражението й изведнъж се промени. — Етън, съвсем забравихме. Нали оставихме децата в колата.