— Чип! — Гейб се завтече през полянката към децата.
Роузи стоеше тихо, но веднага след като го видя, започна да плаче. И двете деца бяха мръсни, със следи от сълзи по бузите. Тениската на Едуард беше разкъсана, а на едното му коляно се виждаше рана. Гейб приклекна до тях, грабна Роузи с една ръка, а с другата обгърна Едуард.
— Гейб! — Едуард се притисна към него.
Рейчъл изхълца мъчително и се втурна напред. Гейб пъхна Роузи в ръцете й и притисна Едуард към гърдите си, след това го отдръпна леко, за да може да види лицето му.
— Добре ли си? Боли ли те някъде?
— Ушите.
Гейб веднага извъртя главата му на една страна.
— Болят те ушите?
— Роузи е страшно гласовита. Направо ме проглуши.
Гейб видимо се отпусна.
— Това ли е всичко? Нещо друго не те ли боли?
Чип поклати глава.
— Много се бях уплашил. Онова момче беше лошо — той се разплака.
Гейб го притисна леко към себе си, след това го подаде на Рейчъл и взе Роузи, за да я прегледа.
Едуард потреперваше в ръцете й и говореше заврял глава в корема й.
— Мамо, толкова се изплаших. Колата се преобърна и аз се страхувах, че онова лошо момче ще се събуди и ще побегне отново с нас, затова измъкнах Роузи от седалката й и я понесох, но тя беше тежка и непрекъснато ревеше, щото и тя беше уплашена, но най-накрая спря.
— Постъпил си много храбро — промълви през сълзи Рейчъл.
Междувременно Гейб бе укротил бебето. Рейчъл погледна въпросително към него и той кимна.
— Добре е. Ще ги заведем и на преглед в болницата, но мисля, че са добре. Слава Богу, че са били с предпазните колани, когато колата се е преобърнала.
Роузи отпусна глава на гърдите на чичо си и си захапа пръста. Едуард протегна ръка и я потупа по крака.
— Видя ли, Роузи? Нали ти казах, че ще ни намерят!
Рейчъл здраво притискаше Едуард към себе си, когато се отправиха през полянката обратно към пътя. Не бяха минали и няколко метра, когато от устата на Роузи излезе пронизителен писък.
— Виждаш ли, мамо! Нали ти казах, много е гласовита.
Гейб я потърка по гърба.
— Тихо, миличка…
Но Роузи не искаше да стои тихо. Започна да мърда в ръцете на Гейб, размахваше ръце и крака и пищеше.
Рейчъл проследи погледа й и видя Хорс да лежи до дънера на дървото, до което бяха намерили децата. Роузи си го искаше.
— Аз ще го взема.
Тя се запъти към дървото, но когато стигна на крачка от него, забеляза, че задният шев на заека се беше скъсал и част от пълнежа на играчката се беше разсипала.
Блестящ, искрящ пълнеж.
Гейб ги видя почти едновременно с нея. Забърза към дървото и се втренчи в малката купчина искрящи камъни. Повечето лежаха на земята, някой се бяха задържали в мръсната козина на заека.
Гейб изпусна дъха си.
— Диаманти.
Тя гледаше онемяла към искрящите диаманти. Дуейн ги беше скрил в заека на Едуард. Раклата на Кенеди и библията са целели единствено да отвлекат вниманието й. Когато я беше помолил да доведе сина им до летището, той не беше го направил заради сбогуването, а защото е бил сигурен, че Едуард ще дойде при него с Хорс. Дуейн бе искал диамантите, а не сина си.
В този момент Рейчъл реши, че Г. Дуейн Сноупс вече не е баща на детето й.
Гейб я хвана за ръката.
— Май най-после намери съкровището си, Рейч…
Тя побутна едно от камъчетата с крак, мислейки си, че Гейб греши. Тези диаманти не бяха нейното съкровище. Истинското й съкровище стоеше точно до нея, но тя нямаше право да си го поиска.
Двадесет и шеста глава
Рейчъл успя да си вземе душ едва към десет часа вечерта, когато Едуард най-после бе заспал. Спря водата и докато се подсушаваше, изпрати още една благодарствена молитва за това, че и двете деца бяха останали живи и здрави.
Имаше толкова много неща да се направят, след като бяха открили децата. Кал бе заключил диамантите, открити от Рейчъл, в някогашния сейф на Дуейн, след това всички бяха разпитани от полицията. Бяха се заинтересували от състоянието на Боби Денис, който се намираше в болницата, а Рейчъл бе разговаряла с Керъл. Майката на Боби беше много разстроена и отчаяно се нуждаеше от опрощение. Рейчъл й го даде, без да се поколебае дори и за миг.
Но сега не й се искаше да мисли за Боби, затова концентрира вниманието си върху сресването на косата си с гребена на Гейб. Нямаше закъде да бърза. В момента Гейб и неговата прекалено развита съвест седяха там навън и я очакваха. Беше сигурна, че господин Храбрия Скаут се е приготвил да извърши достойната постъпка. Гребенът се заплете в косата и тя го хвърли на масичката.
Ако зависеше от нея, двамата с Едуард щяха да прекарат нощта в апартамента на Кристи, но Едуард и Гейб бяха отказали да се разделят. Все още не можеше да проумее как отношенията между тях се бяха променили толкова драстично. Изглеждаше като някаква ирония на съдбата. Това, което преди изглеждаше като непреодолим проблем в отношенията й с Гейб, сега бе изчезнало, но една не по-малка бариера все още стоеше на пътя й. Гейб не я обичаше, а тя не искаше да живее в сянката на Чери.