Выбрать главу

Посегна, за да вземе чистите дрехи, които Етън и Кристи й бяха донесли от апартамента, но с изненада установи, че те не са на мястото, където ги беше оставила. Уви хавлията около кръста си и отвори леко вратата.

— Гейб? Трябват ми дрехите.

Тишина.

Не й се искаше да излиза извън банята в този вид.

— Гейб.

— Във всекидневната съм.

— Къде са ми дрехите?

— Изгорих ги.

— Какво си направил? — тя бързо излезе в коридора.

Чувстваше се достатъчно беззащитна да се изправи срещу него дори и ако не беше облечена само с една хавлия, затова бързо влезе в спалнята му и навлече една от работните му ризи. Закопча нервно всички копчета и едва тогава влезе във всекидневната.

Той се бе разположил удобно в едно кресло, с крака вдигнати върху старинното шкафче, което използваха за масичка за кафе. В ръката си държеше кутийка с лимонада.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

Тя подуши остра миризма на изгоряло и забеляза пушещите въглени в камината.

— Искам да знам защо ми изгори дрехите?!

— Недей да говориш толкова високо. Ще събудиш Чип. Изгорих ги, тъй като не можех да ги гледам дори и минута повече. Ти нямаш нито една дреха, която да не е страшно грозна, Рейчъл Стоун. С изключение на бикините ти. Те ми харесват.

Държеше се така, сякаш бе най-безгрижният човек на света. Къде беше напрегнатият, труден мъж, с когото беше свикнала?

— Гейб, какво ти става? Нямаш никакво право да постъпваш така.

— Като твой настоящ и бъдещ работодател аз имам много права.

— Работодател ли? Киното е затворено и аз заминавам утре. Ти вече не си мой работодател.

По упоритото му изражение разбра, че нямаше да се отърве толкова лесно от него.

— Ти отказа да се омъжиш за мен — започна бавно той. — Затова не виждам никакъв друг начин да подходя към теб, освен да те преназнача. Между другото, изгорих и автобусните билети заедно с дрехите.

— О, не — тя се стовари на кушетката, изведнъж почувствала се много изморена от всичко. Дали Гейб си въобразяваше, че само защото най-накрая е успял да спечели благоразположението на сина й, всичко вече е наред? — Как си могъл да го направиш?!

В следващите няколко секунди той не каза нищо. След това я изгледа с ленива, пресметлива усмивка.

— Познавам те прекалено добре, мила. Ти няма да задържиш онези диаманти. Което означава, че е време да сключим сделка.

Тя го изгледа предпазливо. Той също я погледна над ръба на кутийката с лимонада, след това отпи. Наведе кутийката надолу и продължи да я разглежда втренчено. Погледът му я накара да си припомни, че е чисто гола под ризата, която беше облякла набързо.

— Имам намерение да направя някои промени в живота си — каза Гейб.

— О, така ли?

— Ще се лицензирам за Северна Каролина и ще отворя кабинет тук, в Салвейшън.

Колкото и да беше ядосана, тя не можеше да не изпита радост от тази новина.

— Много се радвам. Това е точно работата, с която трябва да се занимаваш.

— Но ще ми трябва помощ.

— Каква помощ по-точно?

— Ами… Ще трябва да назнача администратор, който да ми помага и в работата.

— Аз вече имам работа във Флорида — напомни му тя. — И нямам намерение да ставам твой администратор — защо трябваше да усложнява нещата? Толкова ли не можеше да разбере колко й беше трудно да го напусне и без да се стига до всичко това?

— Това не е работата, която ще ти предложа — продължи той сериозно. — Макар че ако понякога решиш да ми помагаш на доброволни начала, бих го оценил високо. Но не, това, което мисля за теб, е по-скоро кариера, отколкото работа.

— Кариера? И какво по-точно ще правя?

— Неща, които искам да бъдат свършени.

— Например?

— Ами… — той сякаш се замисли. — Пране. Не ми тежи да готвя и да мия чинии, но никак не обичам да пера.

— Искаш да те пера?

— Да, наред с другите неща.

— И какви са те?

— Да вдигаш телефона вечер. Когато не работя, не обичам да вдигам телефона. Затова ще трябва ти да се нагърбиш с тази задача. Ако е някой от семейството ми, ще говоря с него. Иначе ти ще трябва да се погрижиш за това.

— Да те пера и да вдигам телефона. В това ли се състои моята нова кариера?

— И да следиш банковите ми сметки. Това наистина много го мразя. Страшно се изморявам, когато трябва да проследя къде е отишло всяко пени.