Тя сериозно се замисли дали да не го цапардоса. Въздържа се и само скръцна със зъби.
— Тук обаче не става въпрос за моята любов.
Той я изгледа неразбиращо. Рейчъл грабна една от възглавниците на кушетката и я запрати към него.
— По дяволите! Разля ми лимонадата.
Тя скочи на крака.
— Искам да се махна оттук.
Гейб запрати кутията на пода и също се изправи.
— Ти не си благоразумна жена, Рейчъл. Някой случайно да ти го е казвал?
— Благоразумна! — изстреля гневно тя. — Само защото не искам да стана обект на твоята благотворителност, ти ме смяташ за неблагоразумна.
— Обект на благотворителност! Наистина ли го приемаш така?
— Знам го със сигурност. Етън не е единственият светец във вашето семейство.
— Мислиш, че аз съм светец! — вместо да се ядоса, той изглеждаше по-скоро поласкан.
— Мили Боже… — измърмори тя.
Той насочи показалеца си към нея.
— Аз ще се оженя за теб, Рейчъл. Просто се опитай да си го набиеш в главата.
— Защо искаш да се ожениш за мен? Ти не ме обичаш!
— Кой го казва?
— Не си играй игрички, моля те! Това е нещо изключително важно за мен — гневът й изведнъж се изпари и тя прехапа долната си устна. — Моля те, Гейб…
Той отиде при нея и я накара да седне на дивана до него.
— Защо бих си играл игрички, кажи ми? Не можеш ли да разбереш, че това е важно и за мен!
— Не и по начина, по който аз го разбирам. Ти се грижиш за мен, но аз се нуждая от нещо повече. Толкова ли не можеш да го проумееш?
— Разбира се, че мога. Рейчъл, нима не знаеш какво изпитвам към теб?
— Това, в което съм сигурна, е, че не изпитваш същото, което си изпитвал към Чери — мразеше острата нотка, която се долавяше в гласа й, мразеше себе си за ревността си към мъртвата жена.
— Моят живот с Чери е приключил — тихо изрече той.
Рейчъл погледна надолу към ръцете си.
— Не мисля, че някога ще приключи. А аз не мога да живея като се конкурирам с нея.
— Ти не се конкурираш с Чери.
Той нищо не разбираше. Рейчъл стисна юмруци и си помисли, че ще е най-добре да излезе от стаята, но с последната останала й борбеност реши да му даде още един шанс.
— Тогава кажи ми нещо лошо за нея.
— Какво имаш предвид?
Един вътрешен глас й каза да се отдръпне, докато гордостта й все още не е наранена, но някои неща бяха по-важни от гордостта.
— Казваш, че не се конкурирам с нея, но аз не го вярвам — чувстваше се дребнава и заядлива. Не можеше да го погледне в очите, затова продължи да се взира в ръцете си. — Искам да чуя нещо лошо за нея.
— Но това е глупаво!
— Може би за теб, но не и за мен.
— Рейчъл, защо трябва да преминаваш през всичко това?
— Трябва да е имало все нещо, в което да не е била съвършена. Примерно… Хъркаше ли? — тя вдигна очи и го изгледа с надежда. — Аз не хъркам.
Той плъзна ръка по юмруците й.
— Нито пък тя.
— А може би… не знам. Да не би да е изхвърляла вестника ти в кофата за боклук, преди да си успял да го отгърнеш?
— Случвало се е веднъж-дваж.
Мразеше състраданието, което четеше в очите му, но трябваше да стигне докрай. Умът й продължаваше да търси нещо, което да направи Чери само почти перфектна жена.
— Някога… използвала ли е самобръсначката ти, за да си бръсне краката?
— Тя не харесваше самобръсначката, която използвах — той замълча и я изгледа многозначително. — За разлика от теб.
Рейчъл чувстваше, че отчаянието й нараства. Все нещо трябваше да се намери.
— Аз съм много добра готвачка.
Изражението му стана още по-съчувствено.
— Тя печеше хляб поне веднъж в седмицата.
Един-единствен път Рейчъл се бе опитала да пече хляб и само беше похабила маята.
— Аз почти не правя нарушения, когато шофирам.
Той повдигна едната си вежда. Рейчъл продължи обнадеждено.
— И понякога хора, които са изключително сърдечни и добродушни, не могат да разказват добре вицове. Те просто не знаят как да наблегнат на най-смешната част.
— Ти си невероятна — той я целуна по челото, след това я остави да се отпусне в ъгъла на кушетката. — Наистина искаш да преминеш през всичко това, а? Макар че няма нищо общо с теб.
— Тя изглежда толкова перфектна…
Той си пое дълбоко въздух.
— Добре де, добре. Слушай внимателно, понеже ще го кажа само веднъж. Обичах Чери с цялото си сърце и сега изпитвам същото към теб.
Тя изпусна бавно въздуха от дробовете си.
— Може и да не си била в състояние да съхраниш душата на Дуейн — продължи Гейб, — но със сигурност успя да съхраниш моята. Ти ме измъкна от цялото това самосъжаление, в което се бях потопил и обърна живота ми наопаки. Аз отново започнах да живея.
Рейчъл почувства как започва да се разтапя и понечи да се приближи към него, но той вдигна ръка.