Органите на реда бяха решили да не чакат до вечерта, за да го арестуват, и, действайки по сигнал, местните полицаи заедно с шерифа на областта се бяха отправили към летището. Но Дуейн бе забелязал приближаването им и бе излетял. Двамата заместници на шерифа я накараха да излезе от мерцедеса и конфискуваха всичко, дори и детското столче на Едуард. След което единият от тях я закара до вкъщи с полицейска кола.
Едва на следващата сутрин тя научи, че съпругът й е загинал при самолетна катастрофа.
Не след дълго бе принудена да освободи къщата, като не й разрешиха да вземе със себе си нищо друго, освен дрехи. Това бе и първият й урок, колко жесток може да бъде светът към вдовицата на един телеенвагелист мошеник.
Не бе виждала раклата на Кенеди оттогава, допреди пет дни, когато случайно бе попаднала на снимката на Кал Бонър и съпругата му в списанието Пийпъл, забравено върху една автоматична пералня. В продължение на три години тя се бе чудила каква е била съдбата на тази ракла. Когато бе счупила ключалката, тя бе хвърлила само един бегъл поглед на вътрешността на кутията. Но впоследствие си бе спомнила колко много тежеше на пръв поглед малката ракличка и се запита дали не беше с двойно дъно. А може би под меката зелена подплата лежеше ключ за някой банков сейф?
Придърпвайки старата плажна хавлия по-плътно към раменете си, за да се предпази от нощния хлад, тя изпита някаква горчивина. Нейният син спеше на задната седалка на една бричка, след като бе вечерял филия, намазана с фъстъчено масло, и презряла круша, а в същото време някъде се губеха пет милиона долара. Това бяха пари, които й принадлежаха.
Дори и да платеше на всички кредитори на Дуейн, пак щяха да останат няколко милиона и тя възнамеряваше да използва тези пари, за да купи сигурност за сина си. Вместо за яхти и бижута тя мечтаеше за малка къща в някой добър квартал. Искаше да вижда как Едуард яде истинска храна и носи дрехи, които не са втора употреба. Би го записала в добро училище и би му купила велосипед.
Но тя не би могла да осъществи нито една от тези мечти, без съдействието на Гейб Бонър. Последните три години я бяха научили никога да не пренебрегва реалността, независимо колко неприятна е тя, и тя знаеше, че може би ще са й необходими няколко седмици, докато успее да се вмъкне в старата си къща и да се добере до раклата. А дотогава трябваше да преживява някак си, което означаваше, че трябва на всяка цена да запази работата си.
Листата над главата й прошумоляха. Тя потрепери и си спомни как същия този ден се бе съблякла чисто гола пред един непознат. Прилежното и вярващо в Бога момиче от Индиана, каквото тя някога беше, не би могло да намери извинение за тази постъпка, но чувството й за отговорност към детето й я бе накарало да остави скрупулите зад гърба си, както и своята непорочност. В този момент тя се зарече да направи абсолютно всичко необходимо, за да запази благоразположението на Гейбриъл Бонър.
Четвърта глава
Когато Гейб пристигна с камионетката си в осем без петнадесет на следващата сутрин, Рейчъл вече бе изчистила по-голямата част от плевелите в централната част на двора на киносалона. Косата й бе надеждно прибрана назад с помощта на едно парче медна тел, което бе намерила близо до мястото за събиране на боклук. Тя само се надяваше, че изтърканата задна част на джинсите й няма да се спука при многобройните навеждания.
След като вече сандалите й не ставаха за нищо, тя бе принудена да използва единствените й останали обувки — чифт груби черни оксфордки, които една от младите й колежки й бе подарила, след като им беше минала модата. Обувките бяха удобни, но прекалено топли и тежки за лятно време. И все пак бяха по-практични за тежка работа, отколкото паянтовите й сандали, и тя бе благодарна, че ги има.
Рейчъл се бе надявала, че нейната усърдност от ранни зори ще се понрави на Гейб, но се оказа, че съвсем не е права. Пикапът спря точно до нея и Гейб слезе, като остави мотора да работи.
— Казах ти да си тук в осем.
— И ще бъда — отвърна тя с най-дружелюбния си глас, опитвайки се да не си спомня как се бе събличала за него предния ден. — Имам още петнадесет минути.
Той бе облечен с чиста бяла тениска и поизтъркани джинси. Беше гладко избръснат, а тъмната му коса бе още влажна от сутрешния душ. В разстояние на няколко кратки мига предишния ден тя бе видяла маската да се изплъзва от лицето му, но сега тя отново беше там: мрачен, груб, безчувствен.