Когато не можеше да се сдържа повече, тя започна да разсъблича дрехите му и не спря, докато не го остави чисто гол.
Тялото му. Наслаждаваше се на вида на мускулестите му ръце, на прехода между загоряла и по-светла кожа, на тъмната растителност по гърдите и слабините му. Хвана го за члена, усещайки тежестта му, силата му, наслаждавайки се на все по-учестеното му дишане.
Паднаха заедно на леглото и бързо установиха, че никой от тях няма необходимото търпение, за да го направят бавно. Тя се нуждаеше от тежестта му върху себе си, тежестта, която щеше да я закотви към това легло, към тази къща, към този град — обвързвайки двамата завинаги. И той също се нуждаеше от това.
Едва когато Гейб беше влязъл дълбоко в нея, забавиха малко темпото. Тя го обгърна с крака, радвайки се на чувството да бъде напълно отворена за него, да бъде притежавана от него.
Сивите му очи се потопиха в нейните.
— Обичам те, Рейчъл!
Усмихна му се с любов, преди да прошепне думите, които знаеше, че иска да чуе от нея.
— Обичам те, Гейб!
Епилог
— Не знам какво ми става. Просто не мога да взема решение — Рейчъл прехапа долната си устна, перфектна картинка на нерешителна жена, ако се изключи дяволитото пламъче в очите й. — Ти беше прав, Етън. Трябваше да те послушам. Кушетката наистина стои най-добре до прозореца.
Етън погледна многострадално към най-големия си брат.
— Хайде да я преместим пак до прозореца, Кал.
Гейб наблюдаваше от вратата как братята му вдигнаха тежката кушетка и я сложиха под предния прозорец на вилата и леко се подсмихваше. Много му харесваше да наблюдава как Рейчъл тормози братята му. Караше Етън да й носи или пренася най-различни работи, а когато се появеше Кал, в нея изведнъж се появяваше неутолимо желание да пренареди цялата нова мебелировка, която наскоро бяха закупили.
Най-много имаше зъб на Кал, затова, макар той да се вясваше насам по-рядко, на него неизменно се падаха най-тежките задачи. Миналата есен го беше подмамила да отиде веднъж в училището на Чип и когато вече беше там, го накара да даде хиляди автографи на всяко срещнато хлапе. Все още й харесваше да пести пари, затова го беше накарала да се съгласи да осигури бъдещите медицински разходи на Чип и на другите деца, които щяха да имат, на децата на Кристи и Етън и на нея самата, в случай че ставаше въпрос за преглед, при който няма нужда да си съблича дрехите. Кал имаше нахалството да поспори с нея по последната част.
Независимо какво искаше Рейчъл от братята му, Гейб се правеше на ударен, все едно че няма представа какво става. Това направо ги подлудяваше, но не се оплакваха, тъй като все още се чувстваха виновни за първоначалното си отношение към нея. Като изкупление за това те правеха всичко, което им поискаше Рейчъл, а за награда тя искаше още и още.
Тази сутрин Гейб я беше попитал, колко още смята да продължава по този начин. Беше му отговорила, че според нея щяха да я изтърпят поне още шест месеца, но той много се съмняваше в това. Братята му можеха да бъдат изключителни чаровници, когато си го поставеха за цел, и Гейб предполагаше, че в най-скоро време те ще използват това си качество, за да накарат Рейчъл да прекрати тормоза над тях.
Кал намести своя край от кушетката и изгледа раздразнено Гейб.
— Кажи ми го още веднъж, Рейч. Защо този мързелив пън, за когото се ожени, не ти помага да си разместваш мебелите?
Рейчъл се пресегна да погали Снузър, тяхната сиамска котка.
— Кал, много добре знаеш, че Гейб има чувствителен гръб. Не ми се иска да го излагам на опасност.
Кал измърмори нещо под носа си, което прозвуча като чувствителен гръб, дрън-дрън.
Рейчъл се направи, че не го чува, докато Гейб се опита да подкрепи жена си, като се държи като някой, който наистина има чувствителен гръб.
Докато се изтягаше в шезлонга, той си мислеше, че след една година семеен живот въобще не му беше омръзнало да я наблюдава. За пикника, който си организираха днес, се бе облякла с къси копринени панталонки и копринена блуза, и двете в същото синьо като зюмбюлите, които бяха поникнали тази пролет пред вилата. Чифт фини обеци с диаманти проблясваха през кестенявите й къдрици, които сега бяха малко по-късо подстригани. Той й беше купил обеци с по-големи диаманти, но Рейчъл го бе накарала да ги замени с по-малки, обяснявайки му, че този размер й харесва повече.
Това, на което най-много се радваха очите му днес — всъщност в повечето дни, бяха обувките й, елегантни сребърни сандалки с тънък и остър ток. Обичаше тези сандали. Обичаше всички обувки, които й купуваше.