— Кал, това кресло… Съжалявам, че трябва да те помоля, но ти винаги си толкова мил, когато ми помагаш. Би ли го преместил по-близо до камината.
— Разбира се — на Гейб му се стори, че чува скърцането на зъбите на Кал, докато вдигаше тежкото кресло и го мъкнеше към камината.
— Идеално — усмихна му се Рейчъл.
— Наистина ли? — попита Кал с надежда.
— О, не, прав си. Въобще не е идеално. Може би ще е по-добре до кушетката?
В този момент се чу затварянето на задната врата и Джейн премина покрай тях, забързана към банята. Кал погледна часовника си и въздъхна.
— Точно по разписание.
— Три бременни жени и една баня — Етън поклати глава. — Не е приятна гледка. Надявам се скоро да приключиш с разширението на вилата, Гейб.
— Трябва да бъде завършено преди зимата.
За разлика от всички останали, родителите му бяха харесали Рейчъл още от момента, в който се бяха запознали с нея, и майка му бе прехвърлила вилата на негово име като сватбен подарък. Макар че имаха пари да си купят много по-луксозен дом, и на двамата много им харесваше да живеят в Хартейк и дори не бяха си и помисляли да се местят другаде. Трябваше им повече пространство обаче, затова сега строяха една просторна двуетажна пристройка в задната част, която бе проектирана така, че да се върже с оригиналната архитектура на вилата, като същевременно им осигури допълнителната жилищна площ, от която се нуждаеха.
Въпреки строителните неудобства Рейчъл бе решила да организира пикник, за да отпразнуват официалното осиновяване на Чип от Гейб. Това беше голямо събитие за всеки член от семейството, с изключение на Гейб и Чип. Те двамата бяха свършили това преди една година, в нощта, която Рейчъл бе прекарала в ареста.
— Пак добре, че сега само едната от съпругите ни повръща — обади се Етън. — Спомняте ли си, когато бяхме тук за Коледа и Рейчъл и Кристи се надпреварваха коя ще окупира първа тоалетната.
Кал потрепери.
— Това не е нещо, което някой от нас би могъл да забрави.
За да избегнат строителните отпадъци, бяха решили да направят пикника близо до градината на Рейчъл, която сега беше цялата разцъфтяла в розите, засадени наскоро. Кристи се провикна през страничния прозорец.
— Рейчъл, ела навън. Трябва да видиш най-новия номер на Роузи.
— Веднага идвам — тя потупа Кал по гърба. — Ще довършим това по-късно.
Рейчъл се запъти тромаво навън, следвана по петите от котката. Коремът й вече бе много издаден напред и тя се стремеше да прехвърля по-голямата част от тежестта си върху петите. Гейб почувства някаква първобитна мъжка гордост, знаейки, че той й е направил този корем. След месец бебето трябваше да се роди и всички го очакваха с нетърпение.
В мига, в който Рейчъл излезе, Кал и Етън се строполиха върху кушетката, която бяха местили на четири различни места. Гейб ги съжали и им донесе по една бира. След това се настани в креслото, което сигурно щеше да се наложи да премести до първоначалното му местоположение веднага след като братята му си заминеха, и вдигна своята бутилка с бира.
— Да пием за тримата най-щастливи мъже на света.
Братята му се усмихнаха и в продължение на няколко минути просто седяха мълчаливо и отпиваха от бирата, мислейки си какви късметлии са наистина.
Кал бе приключил първата си година в медицинския колеж на Университета на Северна Каролина и на двамата с Джейн много им харесваше да живеят в Чапел Хил. Архитектите вече бяха готови с плановете, които щяха да превърнат мавзолея в един съвременен, просторен дом. Възнамеряваха да живеят там, след като Кал приключи следването си и се върне в града и продължи практиката на баща си.
Етън най-после бе намерил удовлетворение в ролята си на свещеник, макар сега да имаше проблем в намирането на църковна секретарка. Вече бе сменил няколко, правейки безплодни опити да замени Кристи, която категорично отказваше да напусне работата си в началното училище и да се върне да работи за него.
А Рейчъл…
Чип се втурна при тях, следван от Сами, неговия едногодишен лабрадор. Сами се завтече към Гейб, а Чип се приближи до Кал.
— Роузи е непоносима.
— Какво пак е направила, приятел? — Кал леко притисна сина на Гейб към себе си.
— Разруши укреплението ми, тъкмо когато го бях построил.
— Не бива да се примиряваш с това — поклати глава Кал. — Изгони я. Или си построй укреплението на такова място, че да не може да стигне до него.
Чип го изгледа с укор.
— Тя ми помагаше и не го е направила нарочно.