Кал пак поклати глава.
— В близко време двамата с тебе ще трябва да си поговорим сериозно за отношенията към жените.
Чип се приближи до Гейб, качи се в скута му и се намести там. Макар и още на шест години, той бе започнал да расте много бързо и скоро краката му щяха да опират пода, когато седеше в скута на баща си, но все още много му харесваше да бъде там.
— Знаеш ли какво си мисля, че ще се случи, тате?
Гейб целуна леко върха на главата му.
— Какво, сине?
Чип въздъхна примирено.
— Мисля си, че когато двамата с Роузи пораснем, ние вероятно ще се оженим, също както направихте вие с мама.
Никой не се засмя на това пророчество. Всички изпитваха респект към малко мистериозната връзка, която се бе оформила между двете деца, макар никой да не можеше да я проумее напълно.
— Понякога мъжът трябва да направи това, което трябва да направи — отбеляза дълбокомислено Кал.
— Същото си мислех и аз — кимна Чип.
Сега вече всички се разсмяха. Откъм страничния двор се дочу писък, който можеше да принадлежи само на Роузи. Сами повдигна глава от обувката на Гейб, а Чип въздъхна.
— Ще трябва да вървя. Иначе сигурно ще побърка баба и дядо.
Мъжете изчакаха докато Чип и кучето му излязат, след това се усмихнаха един на друг. Кал поклати глава.
— Момчето е страхотно. На шест е, но се държи като тридесетгодишен.
— Много се надявам, че тримата нови членове на семейството ни ще са поне наполовина толкова страхотни, колкото тези двамата — усмихна се Етън.
Гейб погледна през задния прозорец. Шадоу, едно коли, което беше прибрал няколко месеца преди това, лежеше търпеливо на земята и оставяше Роузи да се катери по него. Чип се приближи до родителите му. Дядо Бонър го опипа по мускулите на ръката, докато баба му посегна и лекичко разроши косата му.
Радваше се, че родителите му се завърнаха от Южна Америка, не само заради себе си, но и заради Чип. Семейство Бонър много бяха харесали сина му, както и майката на сина му. Освен това Чип вече си имаше приятели и се справяше много добре в училище. Гейб много се гордееше с него.
Откъм всекидневната се появи Джейн. Изглеждаше добре, макар и малко бледа. След нея вървеше Таша, една възрастна котка, която Гейб бе взел от приюта. Джейн вече бе във втория месец на бременността си и бе неописуемо щастлива в периодите, когато не повръщаше.
Кал понечи да стане, но тя му махна с ръка.
— Добре съм. Стой при братята си.
Размениха си усмивки и Кал я потупа отзад. Гейб си помисли колко много му харесва и на него това. Не да потупва задника на Джейн, разбира се, а на Рейчъл. Това да можеш да потупваш женския задник винаги, когато ти се прииска, бе едно от най-хубавите неща в семейния живот, макар никой да не го казваше на глас.
— Вчера разговарях с Керъл Денис — каза Етън.
Гейб и Кал се спогледаха мрачно. Споменът за деня, в който Боби Денис бе застрашил живота на децата им, бе нещо, което никога нямаше да забравят. Нито пък щяха да го забравят Етън и Кристи. Те все още се укоряваха за това, че са оставили децата сами в колата, макар никой да не ги обвиняваше в нехайство.
На Боби му трябваха шест месеца, за да се възстанови от раните си, но автомобилната катастрофа се бе оказала илюстрация на поговорката „Всяко зло за добро“. Беше спрял да се друса и да пие, а през последната година двамата с Керъл редовно ходеха на консултациите, от които толкова много се нуждаеха.
Гейб предполагаше, че взаимоотношенията им никога няма да бъдат лесни, но според Етън те най-после комуникираха помежду си. Освен това Боби бе престанал да обвинява Рейчъл за проблемите си, което беше много добре. Защото ако Гейб все още вярваше, че хлапакът е някаква заплаха за жена му, би го изхвърлил от града, независимо на какви консултации ходеше.
— Керъл каза, че Боби възнамерява да се запише в колеж през август. Завършил е гимназия с доста добри оценки.
Кал поклати глава.
— Все още не мога да повярвам, че Рейчъл го посещаваше толкова често в болницата. Тази жена има много по-голямо сърце, отколкото разум. Знаете какво разправят хората, нали? Че ако Рейчъл не го беше посещавала, той нямаше…
— Не го казвай — прекъсна го Гейб.
— Това ми напомня нещо — обади се Етън и погледна през прозореца към Кристи, която държеше ръката на Роузи на корема си, за да усети как мърда бебето. Усмихна се и отново насочи вниманието си към разговора в стаята. — Ще ми трябва малко помощ от Рейчъл. Бренда Миърс от много време не може да се възстанови напълно от пневмонията, която изкара, и ми се иска Рейчъл да я посети.
— Хайде пак — Кал протегна крака и погледна към Гейб.