— Не искам да идваш тук, когато мен ме няма.
Всичките й добри намерения да бъде уважителна и изпълнителна сякаш се изпариха.
— Стига, Бонър! Всичко, което притежаваш и което си струва да се открадне, е прекалено голямо, за да мога да си го отмъкна просто така.
— Чу какво ти казах.
— Аз пък си мислех, че може би си непоносим само следобедите.
— Не, може да се каже, че съм на денонощен ритъм — отговорът му би трябвало да прозвучи шеговито, но тези безчувствени сребърни очи не позволяваха да се получи такъв ефект. — Къде спа снощи?
— При една приятелка. Защото все пак са ми останали няколко приятелки — излъга тя.
Дуейн й бе забранил да поддържа всякакви контакти, освен най-официалните, с хората от Салвейшън.
Гейб извади чифт жълти работни ръкавици от задния си джоб и й ги подхвърли.
— Използвай ги.
— Мили Боже, трогната съм… — тя притисна ръкавиците към гърдите си и се зарече да не казва нищо повече.
Още преди да е свършил денят, трябваше да му се примоли да й даде аванс и затова не можеше да си позволи да го антагонизира. Но той изглеждаше толкова отнесен докато се настаняваше обратно зад волана, че Рейчъл не успя да се стърпи да не го подкачи.
— Хей, Бонър, знаеш ли, че малко кафе може да ти пооправи настроението. С удоволствие бих направила една каничка и за двамата.
— Аз ще си направя сам.
— Чудесно. Донеси ми една чаша, когато е готово.
Той затръшна вратата и потегли рязко към снекбара, оставяйки я сред облак прах. Задник! Тя напъха изранените си ръце в ръкавиците и отново се захвана за работа, макар всеки мускул в тялото й да протестираше.
Не можеше да си спомни някога да е била по-изморена. Единственото нещо, за което си мечтаеше в момента, бе да легне под някоя сянка и да спи сто години. Не беше трудно да проумее защо бе толкова изтощена: недостатъчно сън и прекалено много тревоги. Тя с копнеж си спомни за прилива на енергия, който обикновено придобиваше с чаша сутрешно кафе.
Кафе… Бяха минали седмици, откакто не бе пила. Обичаше всичко в него: вкуса, аромата, топлината му. Тя затвори очи и само за миг си позволи да си представи как течността се плъзга по езика й.
Взрив от ужасен рок се разнесе откъм снекбара и сложи край на мечтите й. Тя погледна към детската площадка, където Едуард тъкмо се измъкваше изпод бетонната костенурка. След като Бонър бе проявил такова недоволство задето бе дошла по-рано на работа, какво ли щеше да направи, когато забележи Едуард?
Веднага след като бе дошла тук сутринта, тя бе почистила детската площадка от всякакви парчета стъкло и ръждясали тенекиени кутийки от напитки, всичко, с което едно дете би могло да се нарани, след което включи и Едуард в работата, възлагайки му да събира боклуци в една голяма торба за смет. В храстите точно под огромния екран бе оставила запас от храна и вода, както и една плажна хавлия, с която да завие момчето, ако заспи.
— Бас хващам, че няма да успееш да се криеш цял ден от господин Бонър — беше му казала тя.
— Ще успея.
— Хайде да видим — тя го бе целунала и се бе захванала за работа.
Рано или късно Бонър щеше да го забележи и тогава нямаше да е никак приятно. Фактът, че трябваше да крие скъпоценното си дете, сякаш беше нещо отблъскващо, я караше да изпитва омраза към Гейб Бонър. Чудеше се дали е толкова враждебно настроен към всички деца, или просто изпитва антипатия към нейното.
След един час Гейб й пъхна един чувал за смет в ръцете и й нареди да събере боклуците около входа, така че мястото да не изглежда толкова зле откъм пътя. Това бе много по-лесна работа, отколкото събирането на плевели, и тя се зарадва на промяната. След като Гейб влезе вътре, Едуард се присламчи към нея и двамата свършиха работата за нула време.
Тя отново се върна към плевенето, но едва беше започнала, когато с периферното си зрение забеляза близо до нея чифт изцапани с боя ботуши.
— Мисля, че ти казах да събереш боклуците около входа.
Искаше й се да отговори учтиво, но езикът й просто не я послуша.
— Вече е свършено, Коменданте. Всяко ваше желание е заповед за мен.
Очите му се присвиха.
— Влез вътре и започни да чистиш дамската тоалетна, за да мога след това да я боядисам.
— О, получавам повишение! А е едва първият ми работен ден…
Той я изгледа продължително и в този момент й се прииска да има някакъв чеп подръка, с който да запуши устата си.
— Внимавай, Рейчъл! Недей забравя, че поначало не те исках тук.
Преди да успее да отговори, той вече бе заминал.
Хвърляйки крадлив поглед настрани, колкото да се увери, че Едуард я вижда къде отива, тя се отправи към сградата. В едно килерче се намираха пособията и препаратите, които щяха да й бъдат необходими за чистенето, но в момента тя бе много по-заинтересувана от каната с кафе, която беше съвсем близо до нея. Освен ако Бонър не беше много голям кафеджия, изглеждаше, че е направил достатъчно и за двамата, и тя си напълни една пластмасова чашка чак до горе. Не успя да намери мляко или сметана, а кафето беше много силно, но въпреки това тя се наслаждаваше на всяка глътка, отправяйки се с чаша в ръка към дамската тоалетна.