До вчера.
Гледката на стройното и голо тяло на Рейчъл се появи пред очите му. Тя бе кожа и кости и абсолютно отчаяна, когато му се беше предложила, за да получи работа. И той се беше възбудил. Все още не можеше да повярва, че това се е случило.
Откакто Чери бе умряла, той бе виждал гола само още една жена. Една мексиканска проститутка с разкошно тяло и сладка усмивка. Беше се надявал, че в нея би могъл да погребе поне една малка част от мъката си, но нищо не се беше получило. Твърде много хапчета, прекалено много алкохол, прекалено много болка. Беше я отпратил, без да я докосне, след това се беше напил до смърт.
Дори не беше си спомнял за нея до вчера. Опитната мексиканска проститутка не бе успяла да го накара да се възбуди, но Рейчъл Стоун със своето кльощаво тяло и непокорни очи по някакъв начин бе успяла да проникне през стената, която той сам бе издигнал около себе си.
Спомняше си начина, по който Чери обичаше да се сгушва в ръцете му, след като се бяха любили, играейки си с космите по гърдите му. Обичам ласките ти, Гейб. Ти си най-милият мъж, когото някога съм познавала.
Сега той не беше мил. Тази способност бе изгоряла в него. Постави снимката обратно в чекмеджето, отиде гол до прозореца и се загледа в мрака навън.
Рейчъл Стоун не би могла да го знае, но уволнението бе най-доброто нещо, което можеше да й се случи.
Пета глава
— Не можете да постъпите така с нас! — възкликна Рейчъл. — Ние не правим нищо лошо.
Полицаят, на чиято значка бе изписано името Армстронг, се направи, че не я е чул, и се обърна към шофьора на камионетката за теглене на коли.
— Хайде, Дийли, разкарай този боклук оттук.
Изпитвайки чувство, че сънува някакъв кошмар, Рейчъл наблюдаваше как камионетката дава на заден и се приближава до нейната кола. Бяха изминали почти двадесет и четири часа, откакто Бонър я беше уволнил. Чувстваше се толкова слаба и изтощена, че не успя да събере енергия за нищо друго, освен просто да си стои до колата. Преди около половин час един полицай, минаващ по близкия път, бе забелязал отражението на слънцето в предното стъкло на автомобила й и беше дошъл да разбере какво става.
Още в момента, в който го видя, тя вече знаеше, че ще си има неприятности. Беше й хвърлил един бегъл поглед, процеждайки през зъби:
— Керъл Денис ми каза, че сте се върнала обратно в града. А това никак не е умно, госпожо Сноупс.
Беше му казала, че фамилното й име е Стоун — официално си беше възвърнала моминското име след смъртта на Дуейн — и въпреки че дори му показа шофьорската си книжка, той отказа да се обръща към нея с друго име, освен Сноупс. Беше й заповядал да премести импалата и когато му бе обяснила, че тя вече не е в движение, полицаят се беше обадил за пътна помощ.
Тя видя как Дийли слиза от пикапа си и се отправя към задната броня на импалата, оглеждайки къде да закачи куката. Пусна ръката на Едуард и скочи напред с намерението да препречи пътя на мъжа.
— Недей! Моля те! Ние не правим нищо лошо.
Той се поколеба и погледна назад към Армстронг. Но жилавият сламенорус полицай с мазно лице и малки, враждебни очи остана невъзмутим.
— Дръпнете се от пътя, госпожо Сноупс. Това е частна земя, а не място за паркиране.
— Знам, но ние няма да останем тук дълго. Моля ви! Толкова ли не можете да ме разберете?
— Отдръпнете се настрани, госпожо Сноупс, иначе ще се наложи да ви арестувам за престъпно навлизане в чужда собственост.
Рейчъл видя, че той се наслаждава на нейната безпомощност и знаеше, че няма да може да го разубеди.
— Вече ви казах, името ми е Стоун.
Едуард отново пъхна ръката си в нейната и двамата се загледаха как Дийли намества куката към задната броня на колата й.
— Да, но преди няколко години не искахте да се обръщат към вас с нещо друго, освен с името Сноупс — изсумтя Армстронг. — Аз и жена ми бяхме едни от най-редовните посетители на „Храма“. Шелби дори предостави наследството, което получи след смъртта на майка си, за да помогне за отглеждането на онези сираци. Не бяха кой знае колко пари, но за нея означаваха много и досега не е успяла да забрави начина, по който бе измамена.
— Аз… аз съжалявам за това, но сам виждате, че двамата със сина ми по никакъв начин не сме се облагодетелствали от всичко това.
— Но все някой се е облажил, нали…
— Проблеми ли има, Джейк?
Сърцето й за миг спря да бие, когато чу мекия, беззвучен глас, който вече познаваше толкова добре.