Едуард инстинктивно се притисна към нея. Беше се надявала, че предния ден завинаги се е разделила с Бонър, и сега се чудеше каква ли неприятност се готви да й причини отново.
Той огледа мястото с безизразните си сребърни очи. Беше му казала, че е отседнала при приятелка, но сега за него бе ясно, че го е излъгала. Видя закачената на въжето импала и заразглежда жалката купчина вещи, захвърлени на земята.
Не можеше да понася да й разглеждат нещата по този начин. Не искаше той да види колко малко й е останало.
Армстронг леко кимна за поздрав.
— Гейб, изглежда, че Вдовицата Сноупс си е направила бивак върху частна земя.
— О, така ли?
Докато Гейб ги гледаше мълчаливо, полицаят отново започна да я разпитва. Сега, след като имаше и публика, маниерът му стана още по-префърцунен.
— Имате ли работа, госпожо Сноупс?
Тя не искаше да погледне към Гейб. Вместо това наблюдаваше как импалата й потегля, теглена на буксир.
— В момента не. И името ми е Стоун.
— Нямате работа, а като гледам така, нямате и пари — Армстронг потърка брадичка с опакото на ръката си. Кожата му беше румена, забеляза Рейчъл, кожа на човек, който изгаря много лесно, но който е прекалено глупав, за да се сети, че трябва да не се излага на слънцето. — Може би ще трябва да ви арестувам за скитничество. Е, няма ли това да бъде топ новина за всички вестници. Шикозната съпруга на Г. Дуейн Сноупс арестувана за скитничество.
Беше очевидно, че е очарован от едно такова развитие на нещата. Едуард притисна буза към бедрото й тя го потупа успокоително.
— Аз не съм скитница.
— Аз пък много се съмнявам в това. Ако не сте скитница, кажете ми как издържате това ваше дете?
Паническа тръпка премина през нея, желание да грабне Едуард в ръце и да побегне. Една искрица в малките и тъмни очи на Армстронг й даде да разбере, че той бе забелязал страха й.
— Имам пари — избъбри бързо тя.
— Направо ще ти повярвам — изхихика полицаят.
Без да поглежда към Гейб, тя пъхна ръка в джоба на роклята си и извади парите, които й беше дал, сто долара.
Армстронг пристъпи напред и погледна това, което бе в ръката й.
— Тези пари едва ли ще ти стигнат, за да платиш за пътната помощ на Дийли. И какво възнамеряваш да правиш след това?
— Ще си намеря работа.
— Не и в Салвейшън. Хората тук не харесват никой, който се опитва да се скрие зад името на Всевишния с цел бързо забогатяване. Жена ми съвсем не е единствената, която загуби една голяма част от спестяванията си. Заблуждаваш се, ако си мислиш, че някой ще те вземе на работа.
— В такъв случай ще отида някъде другаде.
— Влачейки детето със себе си, предполагам — на лицето му се появи лукаво изражение. — Струва ми се, че социалните работници ще има какво да кажат по въпроса.
Тя цялата се вдърви. Полицаят бе забелязал страха й и вече знаеше къде е най-уязвима. Свободната ръка на Едуард се хвана здраво за полата й и тя трябваше да напрегне цялата си воля, за да успее да запази самообладание.
— На моя син му е добре с мен.
— Може би, а може би не. Виж сега какво, ще дойдеш с мене в града и аз ще се обадя на социалната служба. Нека те да решат какво трябва да се направи с детето.
— Това въобще не е ваша работа! — тя притисна Едуард още по-силно към себе си. — И не можете да ме отведете никъде.
— Аз пък съм сигурен, че мога.
Тя отстъпи назад заедно с Едуард.
— Не. Няма да ви позволя.
— Виж сега, госпожо Сноупс, предлагам да не прибавяме съпротива при опит за арестуване към всичко останало.
Рейчъл почувства как й се завива свят от ужас.
— Не съм направила нищо лошо и няма да позволя да постъпите така с мен!
Едуард издаде тих, ужасен звук, когато Армстронг извади от колана си чифт белезници.
— Всичко зависи от вас, госпожо Сноупс. Идвате ли доброволно, или не?
Не можеше да му позволи да я арестува. Не и когато знаеше, че могат да й отнемат сина. Тя грабна Едуард на ръце и се приготви да бяга.
Точно в този момент Бонър пристъпи напред с каменно лице.
— Няма нужда да я арестуваш, Джейк. Тя не е скитница.
Ръцете й се стегнаха около бедрата на Едуард и той се сгуши в нея. Това някакъв номер ли беше?
Армстронг се намръщи, явно намесата на Гейб никак не му се понрави.
— Тя няма жилище, няма пари, няма и работа.
— Тя не е скитница — повтори Гейб.
Армстронг прехвърли белезниците от едната си ръка в другата.
— Гейб, знам, че си израсъл в Салвейшън, но ти все пак не беше тук, когато Г. Дуейн изтръгна сърцето на този град, да не говорим за областта. Най-добре остави на мен да се погрижа за всичко това.