— Аз си мислех, че става въпрос дали Рейчъл в момента е скитница, а не за миналото.
— Стой настрана от това, Гейб…
— Тя има работа. Работи за мен.
— Откога?
— От вчера сутринта.
Сърцето на Рейчъл застана на гърлото, докато гледаше как двамата мъже се борят с погледи. Бонър се представи забележително и Армстронг в крайна сметка отмести очи настрани. Явно недоволен, че не е успял да осъществи намеренията си, той неохотно пъхна белезниците обратно в колана си.
— Имам намерение да ти направя някои проверки, госпожо Сноупс, и отсега те предупреждавам да внимаваш какво правиш. Съпругът ти наруши почти всички съществуващи в книгите закони и на всичкото отгоре успя да се измъкне, но, повярвай ми, ти няма да извадиш такъв късмет.
Тя го гледаше как се отдалечава и едва когато изчезна от погледа й, пусна Едуард и го остави да се свлече на земята. Сега, след като кризата вече бе отминала, тялото й изведнъж я предаде. Направи няколко неуверени крачки и се подпря на стъблото на едно кленово дърво, за да не падне. Макар да знаеше, че дължи благодарност на Бонър, думите сякаш се заклещиха на гърлото й.
— Каза ми, че спиш при приятелка — произнесе той.
— Не исках да разбереш, че живеем в колата.
— Тръгвай към киното веднага… — той се обърна и се запъти натам.
Гейб беше бесен. Ако не се бе намесил, тя щеше да побегне и тогава Джейк щеше да има пълно основание да я арестува. В момента му се искаше да бе станало точно така. Чу стъпките й зад себе си, докато се приближаваше към киносалона. Един порив на вятъра донесе до него гласа на момчето:
— А сега, мамо? Сега ще умрем ли?
Болезнена тръпка премина през него. Беше започнал да вярва, че е станал абсолютно безчувствен, точно както го искаше, но тези двамата отново отваряха наскоро позарасналите рани.
Той ускори ход. Тази жена нямаше право да нахлува в живота му по този начин, когато всичко, което искаше, бе да го оставят на мира. Това бе и основната причина, поради която бе купил проклетия киносалон. За да може да се преструва, че живее като другите, и в същото време да си е сам.
Отправи се към пикапа, който бе паркиран на слънцето точно до вратата на снекбара. Камионетката не беше заключена и стъклата на вратите бяха спуснати надолу. Отвори вратата, дръпна ръчната спирачка, след което се обърна, за да види приближаването им.
Веднага след като осъзна, че е наблюдавана, Рейчъл се изпъчи и се запъти право към него. Но момчето бе доста по-предпазливо. То се движеше все по-бавно и по-бавно, докато накрая съвсем спря.
Тя се наведе, за да го окуражи, и косата й се отметна напред като някаква преплетена огнена завеса. Един порив на вятъра прилепи извехтялата рокля към тънките й бедра. Краката й изглеждаха хилави на фона на огромните мъжки обувки, които носеше. И въпреки това той почувства неочаквано вълнение в слабините, вълнение, което още повече засили чувството на отвращение, което изпитваше към себе си.
Той кимна с глава към пикапа.
— Качи се вътре, момче. Ще стоиш тук и няма да правиш нищо, докато разговарям с майка ти.
Долната устна на Едуард се разтрепери и Гейб отново почувства силна болка дълбоко в себе си. Той си спомняше за едно друго малко момче, което понякога загубваше контрол над долната си устна, и в разстояние на един ужасен миг си помисли, че може би няма да успее да запази самообладание.
Но при Рейчъл явно нямаше такава опасност. Въпреки враждебността му и всичко, което се беше случило, тя стоеше здраво на краката си и го гледаше предизвикателно.
— Той ще остане с мен — обяви решително тя.
Нейното предизвикателно поведение изведнъж го вбеси. Тя бе сама и отчаяна. Нима не разбираше своята безпомощност? Нима не разбираше, че нищо не й е останало?
Нещо тъмно и ужасно се превъртя в него в момента, в който най-после прие истината, която се бе опитвал да пренебрегне. Рейчъл Стоун бе по-жилава от него самия.
— Можем да проведем разговора си насаме, а може да го направим и пред него. Избирай.
Наблюдаваше я как се опитва да спести ругатните, които напираха на устата й. Накрая кимна успокоително на детето и лекичко го побутна към пикапа.
Джейми би се метнал на седалката само с един ентусиазиран скок, но на нейното дете явно му беше трудно да се качи на степенката. Беше му казала, че е на пет години, възрастта, на която бе и Джейми, когато умря, но неговият син бе силен и висок, с искряща кожа, весели очи и силно изразен уклон към правене на бели. Синът на Рейчъл бе хилав и кротък.
Тя затвори вратата на камионетката и се облегна на прозорчето. Гърдите й се притиснаха към страничната ламарина и Гейб просто не можеше да отмести погледа си от тях.