— Почакай тук, миличък. Ще дойда да те взема само след няколко минути.
Искаше му се да изплаче, когато видя разбирането върху момчешкото лице, но това би означавало още болка, затова грубо се обърна към нея.
— Стига си му гугукала, Рейчъл, влизай вътре.
Тя се изправи и вдигна високо брадичката си. Беше бясна, но дори и не погледна към него. Запъти се към снекбара с походката на кралица, оставяйки го да подтичва след нея.
Подобно на някаква личинка, злобата го разяждаше отвътре, поразявайки вече и места, които все още бяха здрави. Рейчъл бе победена, но не искаше да го признае, а това бе непоносимо. Той се нуждаеше да я види сразена. Искаше да види как и последната искрица надежда изчезва от очите й, докато душата й стане също толкова пуста, колкото и неговата. Искаше му се да стои отстрани и да я наблюдава как приема това, което той вече бе открил за себе си. Че някой неща в живота не могат да бъдат преживени.
Той затвори вратата и пусна резето.
— Прекалено много го глезиш сина си. Какво искаш? Да имаш едно мамино детенце, което никога няма да се отдели от полата ти?
Тя се извърна рязко към него.
— Това, което правя със сина си, въобще не те засяга.
— Точно тук бъркаш. Всичко, което правиш, ме засяга. Не забравяй, че мога да те пратя в затвора само с едно обаждане по телефона.
— Ах, ти, мръсник такъв!
Той почувства непозната досега горещина в гърдите си и разбра, че злобата, която изпитваше, бе започнала да гори самото му сърце. Ако не оставеше тази жена на мира, цялото му сърце щеше да изгори, докато не остане нищо повече от една купчина пепел. Тази мисъл направо го побъркваше.
— Искам си обратно парите.
— Какво?
— Ти не си ги изработила и аз си ги искам обратно. Още сега — въобще не му пукаше за парите, но в този момент една от камерите на сърцето му експлодира. Добре. Това означаваше, че са останали само три.
Тя бръкна в джоба на роклята си и запрати малката купчина пари към него. Те полетяха меко към земята, като някакви несбъднати мечти.
— Надявам се да се задавиш с тях.
— Събери ги.
Тя замахна с малката си ръка и го удари с всичката сила, която имаше. Това, което не й достигаше като физическа сила, бе компенсирано от яда й и главата му видимо се отметна встрани. Ударът накара кръвта в цялото му тяло да се раздвижи, свежа кръв, която той не искаше. Тя подновяваше вече изпепелените клетки, пречейки му да постигне това, което си бе наумил, и отпушвайки една нова вълна на болка.
— Съблечи се — думите, родени в мрачното и празно място, където обикновено се намираше душата му, дойдоха неочаквано. Те го накараха да се отврати от себе си, но нямаше намерение да си ги взема обратно. Всичко, което трябваше да направи Рейчъл, бе да покаже страх и тогава той щеше да я остави на мира. Тя просто трябваше да се предаде.
Но вместо да се предава, тя ставаше все по-гневна.
— Върви по дяволите!
Нима не разбираше, че в момента са откъснати от външния свят? Беше заключена в една уединена постройка с мъж, който можеше да наложи силата си над нея само за няколко секунди. Защо не я беше страх?
Той осъзна, че най-после беше намерил начин да се убие. Ако продължаваше в същия дух, много скоро щеше да се пръсне от злоба.
— Прави каквото ти казвам.
— Защо?
Къде беше страхът й? Той я хвана за раменете и я притисна към стената само за да чуе гласа на Чери да шепне в ухото му: Обичам ласките ти, Гейб. Ти си най-милият мъж, когото някога съм познавала.
Знаеше, че този глас може да го разкъса на парчета и затова се опита да го заглуши. Пъхна ръката си под роклята на Рейчъл и я хвана за вътрешната страна на бедрото.
— Какво всъщност искаш от мен? — гневът й беше изчезнал и на негово място се усещаше някакво объркване. Той усети едва забележим мирис на лято в косата й — сладък, възбуждащ, пълен с живот.
Сълзи, нещо, което досега бе съвършено непознато за него, започнаха да напират в очите му.
— Секс.
Погледът й срещна неговия и зелените й очи го накараха да изтръпне до мозъка на костите си.
— Не. Не е това.
— Напротив, точно това е! — въпреки всичко той бе възбуден.
Макар мозъкът му да бе мъртъв за похотта, тялото му явно не искаше да се съобрази с това положение. Той се притисна към нея, за да й докаже, че не е права, и усети острите ръбове на хълбоците й. Божичко, тя наистина беше много слаба!
Мръдна ръката си нагоре и докосна найлоновите й бикини. Преди два дни бяха сини, спомни си той.
Целият беше облян в пот. Под загрубелите му длани кожата й му се струваше крехка като мембраната на яйце. Плъзна ръката си между бедрата й, чак до най-горе.
— Предаваш ли се? — избоботи той и едва когато думите излязоха от устата му, осъзна, че прозвучаха така, сякаш двамата с нея си играеха на някаква детска игра.