Ако трябваше въобще да чува някакви гласове, защо ли те не идваха от по-достойни люде? Например от Албърт Швайцър. Или от Майка Тереза. Защо не можеше да получи вдъхновението си от Мартин Лутър Кинг или от Махатма Ганди? За нещастие Етън бе продукт на своята култура и винаги бе харесвал филми и телевизия. Ето защо явно беше обречен да се кланя на икони, наложени от тези институции.
— Студено ли ти е? — попита той, опитвайки се да преодолее враждебността си. — Ако искаш, мога да спра климатика.
— Добре съм, отче.
Безгрижният й отговор го накара да изскърца тихичко със зъби и безмълвно да наругае Гейб, който го беше замесил в тази история. Но брат му изглеждаше толкова отчаян, когато се бе обадил по телефона преди час, че на Етън не му бе дало сърце да му откаже.
Когато беше пристигнал в „Гордостта на Каролина“, той бе заварил снекбара заключен, а Рейчъл и синът й седяха върху костенурката на детската площадка. Нямаше и помен от Гейб. Беше им помогнал да натоварят оскъдния си багаж на колата му и сега ги караше към планината Хартейк и вилата на Ани.
Рейчъл го изгледа с любопитство отстрани.
— Защо ми помагаш?
Той си я спомняше като доста затворена и нейната прямота в първия момент го обърка, също както и преди два дни.
— Защото Гейб ме помоли.
— Той те помоли и онзи ден, но ти отказа.
Етън не отговори нищо. Поради някаква причина, която не бе съвсем ясна дори и на самия него, той презираше тази жена дори повече отколкото бе презирал Г. Дуейн. Съпругът й беше един явен мошеник, докато тя беше много по-прикрита такава. Рейчъл се засмя уморено.
— Няма проблеми, отче. Не ти се сърдя, че ме мразиш толкова.
— Не те мразя. Аз не мразя никого — това прозвуча кухо и помпозно.
— Колко благородно!
Сарказмът й го ядоса. Какво право имаше тя се държи така снизходително след всичко, което бяха направили заедно със съпруга си?
Никой от останалите духовници в областта не бе бил в състояние да се мери с богатствата, които притежаваше „Храма на Спасението“. Те не разполагаха със специално украсените тоги за членовете на хора, нито пък с лазери, осигуряващи какви ли не ефекти при църковните служби. „Храмът“ бе предлагал стила на Лас Вегас в името на Исус Христос и много от местните членове на църквата не можеха да устоят на комбинацията между блясъка на шоубизнеса и лесните отговори, предлагани от Г. Дуейн Сноупс.
За нещастие, много хора напуснаха дотогавашните си конгрегации и, разбира се, спираха да правят вноските, благодарение на които се формираха фондовете, използвани за различни благородни каузи. Не след дълго една регионална програма за борба с наркотиците бе прекратена, след това бе силно ограничено и раздаването на безплатна храна. Но най-голямата загуба бе областната медицинска клиника, едно начинание на няколко църкви, което бе гордостта на местното духовенство. Безпомощно бяха наблюдавали как парите, които биха похарчили техните църкви, за да помогнат на бедните, се озоваваха в бездънните джобове на Г. Дуейн Сноупс. И Рейчъл бе неразделна част от всичко това.
Спомняше си деня, когато съвсем импулсивно й се беше представил, виждайки я да излиза от банката. Беше й казал за клиниката, която е била принудена да затвори врати, и бе окуражен от това, което тогава бе изтълкувал като искрена загриженост в очите й.
— Много съжалявам да чуя това, отец Бонър.
— Не искам да обвинявам никого — бе продължил той, — но „Храма на Спасението“ вече е отнел толкова много членове от нашите местни конгрегации, че църквите са принудени да изоставят почти всички свои благородни начинания.
Беше се намръщила и той бе разбрал, че я е накарал да премине в отбрана.
— Не можете да вините „Храма“ за всичко това.
Може би трябваше да покаже по-голяма тактичност, но в този момент един от сапфирите в обеците й бе отразил слънчевата светлина и той си бе помислил, как дори само един такъв камък би могъл да помогне клиниката да заработи отново.
— Ще си призная, че бих се радвал, ако видя „Храма“ да проявява малко по-голяма отговорност към обществото.
— „Храмът“ вече е налял стотици хиляди долари в нашата община.
— В бизнес кръговете — да, но не и за благотворителни цели.
— Вие явно не сте наш редовен зрител, отец Бонър, иначе щяхте да знаете, че „Храма“ върши чудесна работа. Сиропиталища във всички краища на Африка разчитат на нашата помощ.
Етън си бе направил труда да открие тези сиропиталища, както и да се запознае с цялостното финансово състояние на „Храма“, затова нямаше намерение да позволи на тази префърцунена жена, накичена с всевъзможни бижута и качена на прекалено високите си токове, да се измъкне по този начин.