— Ани обичаше да събира какви ли не боклуци, но аз и моите родители изхвърлихме повечето от тях, след като умря. Държахме да остане обзаведена, така че Гейб да се нанесе тук, ако поиска, но за него това място крие прекалено много спомени.
Тя понечи да попита какви спомени, но в същия момент Етън сви вляво и мина през една врата, която водеше към кухнята. След миг отново се появи, държейки в ръката си връзка ключове.
— Гейб ми заръча да ти дам това.
Рейчъл погледна към ключовете и разбра какво всъщност представлява тази връзка — знак за гузната му съвест. Отново си спомни грозната сцена между тях. Струваше й се, че Гейб атакува по-скоро самия себе си, а не нея. Потрепери незабележимо, чудейки се какви ли други начини за самоунищожение си е измислил.
С Едуард по петите й, тя последва Етън в кухнята, в която се намираше една очукана дървена маса, обградена от четири стола от дъбово дърво с тръстикови седалки. Семпла муселинена завеса падаше над прозореца, а един старинен кухненски бюфет бе поставен точно срещу емайлирана газова печка още от ерата на Голямата депресия3. Тя вдиша характерния мирис на старо дърво и хиляди семейни ястия и й се прииска да заплаче.
Етън ги изведе навън през задната врата и минавайки отстрани на вилата, те се отправиха към един стар гараж. Едното крило на двойната врата заора в пръста, когато се опита да го отвори. Рейчъл го последва вътре и видя очукан червен форд ескорт хечбек, чиято възраст бе невъзможно да се определи.
— Това принадлежи на моята етърва. Тя има нова кола, но не позволява на никого да изхвърли тая. Гейб каза, че можеш да я ползваш за няколко дни.
Рейчъл си спомни за русокосата жена от снимката в Пийпъл. Не можеше да си представи, че това е кола, която някога е принадлежала на доктор Джейн Дарлингтън Бонър, но нямаше намерение да влиза в спорове, особено сега, когато май най-после късметът й беше проработил. Леко шокирана, тя осъзна, че изведнъж й е дадено всичко, от което се нуждаеше: работа, покрив, превозно средство. И дължеше всичко това на Гейб Бонър и неговата гузна съвест.
Даваше си обаче сметка, че в момента, в който се отърси от тази си гузност, той най-вероятно ще й отнеме всичко това, и знаеше, че трябва да действа бързо. По някакъв начин трябваше да се добере до раклата на Кенеди, и то колкото се може по-скоро.
— Не ти ли минава през ум, че може да побягна с колата на етърва ти и тя никога повече няма да я види?
Етън изгледа с презрение раздрънкания ескорт и й подаде ключовете.
— Ех, де да имахме такъв късмет…
Тя го наблюдаваше как се отдалечава, след това чу шума от мотора на колата му. Едуард се приближи зад нея.
— Той наистина ли ни дава тази кола?
— Само временно — въпреки състоянието си, на нея й се струваше, че това е най-красивото транспортно средство, което някога е виждала.
Едуард погледна към къщата. Почеса задната част на глезена си с маратонката на другия крак, наблюдавайки как някаква птичка полетя от една стара магнолия и кацна точно на върха на тенекиения покрив. Очите му бяха изпълнени с копнеж.
— Наистина ли ще останем тук?
Тя си помисли за мистериозната Кристи Браун.
— Поне за малко. Една жена вече живее тук и не знам как ще реагира, когато разбере, че двамата с теб сме се нанесли в къщата, затова ще трябва да изчакаме и да видим какво ще се получи.
— Мислиш ли, че и тя ще бъде злобна като него? — намръщи се Едуард.
Нямаше нужда да пита за кого става въпрос.
— Никой не би могъл да бъде по-лош от него — тя леко го щипна по бузата. — Хайде да отидем да си приберем нещата.
Хванати за ръка, те прекосиха малката тревна площ, която ги разделяше от къщата.
В допълнение към всекидневната и старомодната кухня вилата разполагаше и с три спални. Едната от тях бе съвсем малка стаичка, в която имаше само едно тясно желязно легло и стара, черна шевна машина марка Сингер. Тя настани Едуард в нея, въпреки протестите му, че иска да спи при нея.
Думите на Бонър, че превръща сина си в мамино детенце я бяха засегнали. Той, разбира се, нямаше представа за болестите, които бе прекарал Едуард, нито за начина, по който хаотичният им начин на живот се отразяваше върху сина й. И в същото време си даваше сметка, че Едуард е незрял за възрастта си и се надяваше, че ако има своя собствена стая, дори и само за няколко седмици, това би оказало благоприятно въздействие върху самочувствието му.
3
Голямата икономическа криза в САЩ в края на двадесетте и началото на тридесетте години на двадесетия век. — Б.пр.