— Харесвам сивото.
— Много подхожда на личността ти. Не, вземам си думите назад. Твоята личност е поне с десет нюанса по-тъмна от сиво.
Думите й явно никак не го впечатлиха. Той се облегна на все още небоядисаната стена на кабинката и я изгледа от глава до пети.
— Знаеш ли, Рейчъл, може и да помисля дали да не ти увелича заплатата в някой от близките векове, ако започнеш да се ограничаваш до четири думи, когато разговарям с теб. Да, сър. Не, сър.
Остави го на мира — примоли се тя на себе си. — Не го дразни повече.
— Би трябвало да бъде огромно увеличение, Бонър. Ти си най-доброто развлечение, което съм имала след Дуейн. А сега, ако обичаш, имам работа за вършене и ти само ме разсейваш.
Той не се помръдна и вместо това продължи да я гледа съсредоточено.
— Ако измършавееш още малко, няма да имаш сили да повдигнеш дори и валяка, с който боядисваш.
— Добре, добре, не се притеснявай за това, разбра ли? — тя се наведе, за да вземе парцала, но главата й изведнъж заплува и се наложи да се подпре на пода, за да не падне.
Гейб я хвана за ръката.
— Хайде, грабвай обяда си. Току-що реших, че ще те наблюдавам докато го изядеш.
Тя издърпа ръката си от неговата.
— Не съм гладна. Ще ям после.
С върха на ботуша си той избута легена с боята настрани.
— Ще ядеш сега. Измий се.
Рейчъл го изгледа ядосано, докато отиваше да вземе торбичката с храна. Беше планирала да я скрие в задната част на хладилника в снекбара и да запази храната за Едуард, но не би могла да направи това, ако Гейб я наблюдаваше.
— Ще те чакам на детската площадка — подхвърли той, минавайки през входната врата, и изчезна от погледа й.
Тя отиде до мивката и започна да търка ръцете си чак до лактите, пръскайки вода и върху изцапаната с боя долна част на роклята си. След това се отправи към площадката.
Той седеше облегнат на една от вертикалните пръчки на висилката и държеше кутийка с лимонада в едната си ръка. Единият му крак бе протегнат напред, а другият — свит. Облечен бе с морскосиня тениска, затъкната в джинси, които имаха малка дупка на едното коляно, но въпреки това бяха хиляди пъти по-запазени от онези, които се бе наложило да изхвърли преди два дни. На главата си носеше рекламна шапка на „Чикаго старс“
Тя си избра място на няколко метра от него, точно до бетонната костенурка. Гейб й подаде плика с обяда и тя забеляза, че ръцете му бяха идеално измити. Дори и бинтът около палеца му бе съвсем нов. Как успяваше човек, който работи толкова усилено, да се поддържа толкова чист?
Сложи плика в скута си и извади отвътре торбичка с пържени картофи. Ароматът им бе толкова апетитен, че трябваше да напрегне волята си, за да не ги награби с пълна шепа. Вместо това тя едва-едва захапа едно резенче и облиза солта от устните си.
Гейб отвори кутийката с лимонада, погледна надолу към нея, а след това и към Рейчъл.
— Трябва да ти се извиня за случилото се онзи ден.
Тя бе толкова изненадана, че чак изтърва едно от скъпоценните картофени резенчета в тревата. Значи заради това бе този малък и съблазнителен обяд. Гузната му съвест най-после е заговорила. Беше й приятно да установи, че все пак притежава съвест.
Той изглеждаше нащрек и Рейчъл предположи, че очаква някакъв истеричен изблик от нейна страна. Е, нямаше да му достави това удоволствие.
— Не ме разбирай погрешно, Бонър, но ти се държа толкова глупаво тогава, че едвам се сдържах да не се разсмея.
— Така ли?
Очакваше лицето му да стане още по-мрачно, но вместо това той видимо се отпусна.
— Това бе непростимо. Никога няма да се повтори — той замълча, с поглед забит в земята. — Бях пил.
Рейчъл си спомни момента, в който бе усетила дъха му — свеж, без никаква следа от алкохол. И пак изпита чувството, че поведението му бе насочено по-скоро срещу него самия, а не срещу нея.
— Ами може би ще трябва да откажеш алкохола. Държа се като абсолютен задник.
— Знам.
— Като цар на задниците.
Той вдигна за миг очи към нея и тя за момент си помисли, че видя някаква весела искрица в твърдите му, сребърни очи. Беше ли това възможно?
— Искаш да ме накараш да се гърча от срам, нали?
— Като червей.
— Нещо би ли могло да запуши тази твоя уста? — устните му се разтегнаха в нещо, което почти приличаше на усмивка, и тя беше толкова сащисана, че й трябваха няколко секунди, за да може да отговори.
— Неуважението е част от чара ми.
— Който ти е казал това, те е излъгал.
— Наричаш Били Греъм лъжец?