Точно когато стъпи на площадката, близнаците на семейство Бригс зарязаха играчките, които яздеха дотогава, и се затичаха радостно към него. Той ги прегърна от двете си страни и те в един глас започнаха да му разправят как е преминал денят им. Етън обичаше деца и вече в продължение на доста години се надяваше един ден да има свои собствени. Синът на Гейб, Джейми, бе негов любимец. Дори и сега, две години след ужасната им смърт, все още не му беше лесно да възприеме това, което се бе случило с племенника му и с Чери, неговата добродушна и весела етърва.
Той почти бе зарязал свещеничеството след тяхната безсмислена смърт, но все пак се бе окопитил най-бързо от цялото семейство. Трагедията бе станала причина за възникването на сериозна криза в отношенията между родителите му, която едва не беше довела до развод. Кал пък бе зарязал абсолютно всичко в живота си, с изключение на печеленето на футболни мачове.
За щастие, след кратка раздяла, бракът на неговите родители бе преживял нова трансформация, вследствие на която Джим и Лин Бонър бяха започнали да се държат почти като младоженци, а така също бе променила и целия им живот. В момента двамата бяха в Южна Америка, където баща му се бе записал като лекар в една доброволческа мисия, докато майка му се занимаваше със създаването на нещо като кооперация, чиято цел бе да се намери пазар за произведенията на местните хора на изкуството.
Колкото до Кал, в живота му се бе появила една изключително умна жена на име доктор Джейн Дарлингтън и семейството им вече имаше второ бебе, осеммесечната Роузи, една синеока сладурана, която отсега въртеше всички около себе си на малкия си пръст.
Никой от тях обаче не беше преживял трагедията толкова тежко, колкото Гейб. Понякога на Етън му беше трудно да си припомни благия церител, който някога бе брат му. През детството им все някъде в домакинството им се намираше по някое наранено животно: птица със счупено крило в кухнята, бездомно куче, което бе лекувано в гаража, бебе скункс, прекалено малък, за да оживее сам, скрит в килера до спалнята на Гейб.
През целия си живот Гейб бе мечтал да стане ветеринар и никога и през ум не му бе минавало, че един ден ще бъде мултимилионер. Неочакваното му забогатяване бе развеселило всички в семейството, тъй като Гейб бе всеизвестен с безразличието си към парите. Всичко стана съвсем случайно.
Любопитството на Гейб бе безкрайно и той винаги бе обичал да поправя или просто да човърка нещо. Няколко години след като бе отворил ветеринарния си кабинет във вътрешността на Джорджия, той бе разработил специализирана ортопедична шина, която използваше за лечението на един кон от чистокръвна порода, собственост на местен коняр. Шината бе дала толкова добър ефект, че бързо бе възприета от заможните хора от областта, които се занимаваха с отглеждане на коне, и Гейб бе натрупал цяло състояние от патента.
Винаги бе бил най-трудният от тримата братя. Докато Кал бе агресивен и конфликтен, бързо се палеше и също толкова бързо прощаваше, Гейб пазеше чувствата си дълбоко в себе си. И въпреки това той бе първия човек, при когото отиваше Етън, когато се бе наранявал като дете. Спокойният му глас и малко ленивите му движения можеха да успокоят едно развълнувано дете по същия начин, по който успокояваха и някое изплашено животно. Но сега неговият благ и спокоен брат се бе превърнал в кисел, циничен самотник.
Етън бе откъснат от мислите си от пристигането на Лора Делапино, най-новата разведена жена в града. Беше наметнала тънка зеленикава блуза върху черната си фланелка, която носеше в комбинация с прилепнали по нея бели къси панталони. Дългите й нокти бяха лакирани със същото червено, с което и ноктите на краката й, видими през ремъчетата на сребърните й сандалки. Гърдите й бяха разкошни, краката й — безкрайни, косата — бухнала и дълга. Тя просто излъчваше секс и на Етън много му се искаше да опита от него.
Лора Делапино се наведе, за да каже нещо на малката си щерка, и той видя очертанията на дантелени бикини под стегнатите й бели панталонки. Изведнъж почувства, че нещо започна да му пари в слабините. Гърдите на Лора напираха под памучната й фланелка, докато стоеше наведена напред, разглеждайки рисунката на дъщеря си. По дяволите! Явно безбрачието не беше за него.
Той си спомни онези луди времена, когато бе двадесетинагодишен. Красивите, предизвикателни жени, нощите, изпълнени с горещ, освободен от всякакви задръжки секс — как правеха абсолютно всичко, което им дойде на ума. О, Господи…
Не искаше да мисли повече за това. Как би могъл да се наслаждава на тялото на Лора, след като Бог му забраняваше това? Извърна се настрани, искаше му се да може да съветва тийнейджърите по въпросите на безбрачието, да проповядва светостта на брачния обет, без самият той да изпълнява тези канони, но това просто не беше присъщо за него.