— Хайде, влизай, сладурано — повтори той. — Няма да те изям. Във всеки случай не и преди да сме се помолили за това — неговата момчешка закачливост веднага спечели сърцето й.
Тя му подаде молитвените талони.
— Аз… трябва да ви дам това.
Той не обърна никакво внимание на талоните, гледаше само нея.
— Как се казваш, мила?
— Рейчъл. Рейчъл Стоун.
— Бог със сигурност е с мен днес — усмихна й се той.
Това беше началото. Тя не се качи на автобуса заедно с останалите членове на конгрегацията същата тази вечер. Вместо това един от помощниците на Дуейн се бе свързал с баба й по-рано през деня, за да й съобщи новината, че известният телеевангелист е получил съобщение от Бог, според което Рейчъл трябва да го придружи като помощничка в останалата част от турнето му.
Бабата на Рейчъл от известно време никак не бе в добро здраве и тъй като знаеше колко много се нуждае от помощта й, Рейчъл бе отказала стипендия в университета в Индиана, за да си остане вкъщи и да се грижи за нея. Никак не беше лесно да задоволи интелектуалните си потребности, като взема само по няколко курса всеки семестър в местния колеж, но баба й значеше всичко за нея и тя никога не бе съжалявала за така направения избор.
Беше казала на помощника на Дуейн, че няма възможност да пътува с тях, дори и за кратко време, но баба й я беше убедила да се съгласи. Вестта от Бога не можеше да се игнорира току-така.
През следващите няколко седмици Дуейн я обгради с цялото си внимание и тя бе напълно омаяна от него. Всяка сутрин и вечер коленичеше до него докато се моли, така че да може да стане свидетел на непоколебимото му отдаване на работата по спасяването на грешните души. Щяха да са й необходими години, преди да разбере колко сложни са демоните, които бушуваха в душата на същия този човек и които той умело прикриваше с вярата си в Бога.
Тя не можеше да проумее какво го е привлякло в нея. Беше стройна, с хубави крака и червеникава коса, хубава в най-общия смисъл на думата, но не и красива. Не й бе предлагал някакви интимни отношения и когато малко преди края на турнето я запита дали ще се омъжи за него, тя бе шокирана.
— Защо точно аз, Дуейн? Ти можеш да притежаваш всяка жена, която пожелаеш.
— Защото те обичам, Рейчъл! Обичам твоята невинност. Твоята доброта. Искам винаги да бъдеш до мен — същите сълзи, които понякога изпълваха очите му по време на проповед, заблестяха срещу нея. — Ти ще ми помогнеш да не се отклонявам от пътя, начертан от Бог. Ти ще бъдеш моя паспорт за небесата.
Тогава Рейчъл не бе проумяла зловещата страна на думите му, факта, че той не вярваше, че е спасен и се нуждаеше от някой друг, който да направи това за него. Едва по време на бременността й с Едуард, две години по-късно, Рейчъл се раздели и с последните си илюзии по отношение на личността на Дуейн и го видя такъв, какъвто бе в действителност.
Въпреки че вярата му в Бог бе дълбока и непоклатима, той бе човек с ограничен интелект и не проявяваше никакъв интерес към по-фините детайли на теологията. Познаваше Библията си, но отказваше да признае противоречията й, нито пък имаше желание да разгадае най-сложните мисли в нея. Вместо това просто измъкваше някои стихове, лишаваше ги от контекста им и ги нагаждаше така, че да могат да оправдаят действията му.
Знаеше, че е грешен, но в същото време вярваше, че е изпратен на земята, за да спасява души, и никога не се съмняваше в моралността на методите, които използваше. Беше твърдо убеден, че всевъзможните му начинания за набиране на средства, екстравагантният му начин на живот и съмнителните му способности да лекува чрез проповеди са утвърдени от Бога.
Славата му нарастваше с всеки изминал ден и никой, освен Рейчъл, не знаеше, че публичният му образ прикриваше дълбоко стаена убеденост, че той е персонално проклет от същия този Бог, който проповядваше. Той би могъл да спаси всеки друг, но не и себе си. Това трябваше да бъде нейна задача и така и не можа да й прости, че не я е изпълнила.
Лъчът на фенерчето се спря върху вратата на основната спалня. Беше прекарала много малко време в тази стая. Нейната ненаситна сексуалност бе недостатък в очите на Дуейн. Той се бе оженил за нея заради невинността й. Желаеше я, но не искаше тя да му отговаря със същото. Имаше други жени, които можеше да използва, за да задоволи жаждата си.