— Стой мирно.
— Остави ме на мира.
— Зениците ти реагират. Явно нямаш наранявания по главата — той загаси светлината.
— Ти пък какво разбираш от тези работи. Нали си ветеринарен доктор — гол доктор, помисли си тя и изсумтя отново, опитвайки се да се изправи.
Гейб я бутна обратно на пода.
— Недей да бързаш толкова, съвземи се. Искам да си напълно възстановена, когато се обадя на полицията, за да дойдат да те арестуват.
— Пука ми!
Той я изгледа подозрително и въздъхна.
— Ти наистина се нуждаеш от коренна промяна в поведението си.
— Начукай си го, Бонър. Няма да се обадиш да ме арестуват, и двамата го знаем, така че просто престани да ме заплашваш.
— И какво те кара да мислиш така?
— Фактът, че не ти пука дотолкова, че да се занимаваш с полицията.
— Мислиш, че не ми пука, че си влязла с взлом в тази къща посред нощ?
— Може би само малко, но не достатъчно. Теб не те е грижа за нищо на този свят. И защо е така, между другото? — не бе изненадана, когато не получи отговор. Главата й сякаш започваше да се оправя. — Слушай, защо не вземеш да си облечеш нещо?
Той се погледна, сякаш напълно бе забравил, че е гол, и бавно се изправи на крака.
— Това притеснява ли те?
— Никак даже — тя преглътна мъчително, а погледът й оставаше прикован на най-привлекателната част от тялото му. Дали си въобразяваше, или пенисът му наистина се уголемяваше? Почувства, че отново й се завива свят. Може би пък наистина имаше някакво нараняване на главата. Само дето това, което чувстваше в момента, го чувстваше в краката си. В стомаха си. В гърдите си.
— Рейчъл.
— Какво?
— Къде гледаш?
Тя рязко вдигна глава, усети, че се изчервява, и това страшно я ядоса. Но ядът й нарасна още повече, когато видя едва забележимата усмивка на устните му и осъзна, че нещо най-после е успяло да развълнува една много деликатна част от тялото на Господин Киселия. И това нещо бе тя.
Решително се изправи до седнало положение.
— Просто си облечи дрехите, ако обичаш. Направо ми се повдига като те гледам гол.
Той сложи ръце на кръста си.
— Ти си тази, която нахълта тук. Аз сладко си спях, когато нахлу в спалнята ми. А сега кажи ми какво търсиш?
Тя се изправи на крака.
— Трябва да тръгвам.
— Сигурно е така.
— Наистина, Бонър. Вече е много късно, прекарах си чудесно, разглеждайки голото ти тяло, но…
— Ела тук — той я забута към спалнята си.
Още един кристален полилей хвърли обилна светлина, когато Бонър щракна ключа.
— Не прави това.
— Млъквай! — той я бутна на огромното легло, след това грабна чифт джинси от облегалката на един стол, който навремето бе в нейната спалня.
Тя наблюдаваше всяко негово движение, докато пъхаше в тях единия си крак, а след това и другия. Не пропусна да забележи, че той не си направи труда да облече някакво бельо. Навремето Дуейн използваше копринени боксерки, специално поръчани от Лондон. Тя едва успя да потисне въздишката си на съжаление в момента, в който Бонър вдигна ципа на джинсите. Може и да беше негодник, но тялото му бе страхотно.
Степента на сексуална чувственост, която изпитваше в негово присъствие, започваше да я безпокои. Тялото й бе мъртво за света вече толкова дълго време. Защо ли се опитваше да се върне към живот точно сега? И защо точно с него?
Тя си наложи да отмести погледа си и бързо огледа стаята. Раклата на Кенеди не се виждаше никъде, но иначе обзавеждането си беше същото, каквото го беше оставила. Червени кадифени завеси, украсени с черни и златни пискюли, закриваха прозорците. Макар никога да не бе посещавала публичен дом, винаги бе вярвала, че тази стая много би подхождала за едно такова заведение.
Най-ужасната мебел бе огледалото над леглото, обградено от балдахин, също направен от червено кадифе. Тъй като Дуейн никога не бе водил други жени тук и понеже винаги държеше лампите да са изгасени, когато имаше полово сношение с нея, тя само можеше да си представя какви ли чудати емоции му е носело това огледало. В крайна сметка бе започнала да подозира, че той има нужда да види образа си още в момента, в който се събуди, за да се увери, че и през изминалата нощ Бог не го е изпратил в ада.
— И така, Рейчъл, ще ми кажеш ли най-после какво търсиш тук?
Има мъже, помисли си тя, които е много по-хубаво да гледаш, отколкото да слушаш.
— Късно е вече. Може би някой друг път — той се приближи към нея и Рейчъл отново почувства как потреперва при вида на перфектното му тяло. — Сега наистина не се чувствам добре. Може би имам някакво нараняване на главата все пак.