Бонър се приближи откъм гърба й, но преди да успее да протестира срещу надничането в гардероба му, тя каза:
— Дуейн пълнеше това място с маркови костюми, стодоларови копринени вратовръзки и толкова чифта обувки, направени по поръчка, колкото нямаше да може да износи и за два живота. Винаги се обличаше официално, дори и когато отмаряше вкъщи. Не че това се случваше често, той си беше работохолик.
— Не че искам да наранявам чувствата ти, Рейчъл, но трябва да ти кажа, че въобще не се интересувам от живота на Дуейн.
Нито пък тя.
— Разходката едва сега започва.
Тя се запъти към коридора, след това го поведе към спалните за гости, назовавайки мимоходом имената на важни политически фигури, които са спали във всяка от тях. Някои от нещата, които му бърбореше, дори бяха истина. Гейб вървеше след нея, без да каже дума, само я гледаше изпитателно. Явно се беше досетил, че посещението й има някаква конкретна цел, но все още не знаеше каква е тя.
Бяха останали необходени само две стаи — нейната спалня и детската — а тя все още не бе открила раклата. Приближи се към вратата на детската, но ръката му светкавично се протегна и покри нейната още преди да е успяла да натисне дръжката.
— Обиколката приключи.
— Но това бе стаята на Едуард. Искам да я видя — както й се искаше да види и бившата си спалня.
— Ще те закарам до вкъщи.
— По-късно.
— Не, сега.
— Добре.
Той изглеждаше учуден, че се е предала толкова бързо. Поколеба се за миг и кимна с глава.
— Изчакай само да си облека още някаква дреха.
— Няма нужда да бързаш.
Той се извърна и влезе в спалнята, а тя моментално хвана дръжката на вратата на детската стая.
— Казах ти, че обиколката е приключена — обади се той зад нея.
— Държиш се като абсолютен кретен! Имам толкова много хубави спомени от тази стая и искам да я видя отново.
— Толкова съм трогнат, че направо ще се разплача — избоботи той. — Хайде, ела да ми помогнеш да се облека — той затръшна вратата на детската, преди да е успяла да хвърли дори и един поглед вътре, и започна да я бута по посока на неговата спалня.
— Не си прави труда. Ще се прибера пеш.
— Е, кажи ми сега, кой е кретен?
Прав беше, разбира се, но тя бе толкова разстроена от факта, че не успя да огледа цялата къща. След като влязоха в спалнята, той затвори вратата зад гърба си и се отправи към гардеробната.
В този момент тя забеляза ключа, който й беше отнел преди малко. Беше го оставил на нощното шкафче и тя бързо и безшумно го грабна и го пъхна в джоба си. След това се облегна небрежно на таблата на леглото.
— Мога ли поне да погледна бившата си стая?
Той се появи откъм малката стаичка, закопчавайки една дънкова риза.
— Не. Етърва ми я използва за офис, когато остава тук, и мисля, че никак няма да й хареса да се ровиш в нещата й.
— Кой ти е споменавал за ровене? Искам просто да я погледна.
— Няма да стане — той вдигна чифт чорапи от пода и напъха краката си в тях.
Докато обуваше обувките си, тя погледна към отсрещната стена, зад която се намираше банята, свързваща тази стая с нейната.
— Брат ти и жена му често ли идват тук?
— Не много често — той се изправи. — Те не харесват много тази къща.
— Тогава защо са я купили?
— Защото търсеха уединение. Живяха тук в продължение на три месеца веднага след като се ожениха, но оттогава почти не са идвали. Кал и без това все още бе в договорни отношения с Чикаго старс.
— И с какво се занимават сега?
— Той основа медицинско училище към университета на Северна Каролина, а тя преподава в него. В близко време възнамеряват да направят основен ремонт на къщата. А вие с Дуейн защо не спяхте в една и съща стая?
— Той много хъркаше.
— Престани с глупостите, Рейчъл! Мислиш ли, че можеш да го направиш? Мислиш ли, че можеш да престанеш да дрънкаш измишльотини за достатъчно дълго време, че да можем да проведем един нормален разговор? Или вече лъжеш толкова отдавна, че просто си забравила как се казва истината?
— Мога да те уверя, че аз съм една много почтена жена!
— Дрън-дрън.
— Не спяхме в една и съща стая, тъй като той не искаше да бъде съблазняван.
— Съблазняван да прави какво?
— Ти какво мислиш?
— Ти си била негова съпруга.
— Да, неговата девствена половинка.
— Но вие имате дете, Рейчъл.
— Това е цяло чудо, като се вземе предвид, че…