Не си спомняше кога е реагирал, но следващото нещо, което осъзна, бе, че тя се намира в ръцете му и той чувстваше тялото й с дланите си. Беше слаба и крехка, но не и пречупена по начина, по който бе пречупен той. Искаше му се да я закриля и да я чука, да я успокои и да я сломи едновременно. Хаосът от емоциите му се събра в болката, която изпитваше, задълбочавайки още повече агонията.
Тя заби нокти в мускулите на ръцете му, причинявайки му болка. Гейб я хвана за бедрата, притисна я към себе си и долени устни до нейните. Бяха меки и сладки. След това отдръпна глава назад.
— Желая те — прошепна й задъхано.
Главата й се помръдна и той разбра, че е кимнала. Бързото й съгласие изведнъж го разгневи. Хвана я за брадичката и рязко вдигна главата й нагоре, втренчвайки се в тези измъчени зелени очи.
— Още веднъж благородната Вдовица Сноупс се жертва заради детето си — процеди саркастично той. — Е, няма да стане.
Тя го изгледа с каменно лице, когато я освободи от прегръдката си. Гейб отново грабна лопатата и се зае с доразчистването на пътя. Беше казал, че няма да се държи повече по този начин с нея. След онази мрачна за душата му нощ, когато се бе опитал да я унищожи, той си бе обещал, че никога повече няма да я докосне.
— А може би това не би било саможертва…
Той я изгледа изпитателно.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами това твое страхотно тяло — повдигна рамене тя. — Просто няма как да не го забележа.
— Не прави това, Рейчъл. Престани да се опитваш да се защитаваш като се правиш на много отворена. Просто ми кажи какво имаш предвид.
Долната й устна отново потрепери, но тя бе прекалено жилава, за да се поддаде на емоциите си. Пое си дълбоко дъх и малките й гърди за миг се откроиха под ужасно изглеждащата й рокля.
— Може би искам да знам какво означава да бъдеш с мъж, който не иска да има в леглото си светица.
Значи това беше то.
— Аз съм на двадесет и седем години и досега съм била само с един-единствен мъж, който така и не успя да ме доведе до оргазъм. Много забавно, какво ще кажеш?
На него никак не му се стори забавно. Напротив, почувства някакъв ирационален гняв.
— И сега искаш да наваксваш, така ли? А аз, се предполага, че трябва да бъда опитното свинче в сексуалното ти развитие?
Това вече бе нещо, което засегна бурния и темперамент.
— Ти си този, който ми се натресе, негодник такъв!
— Моментна слабост.
Наблюдаваше я как събира сили, за да го атакува, и никак не бе изненадан, когато на устните й се появи убийствена усмивка.
— Хей, надявам се, че не е точно така. Стига стаята да е тъмна и да не говориш, бих могла да се преструвам, че си някой друг. Може пък да ми хареса да си имам собствен жребец.
Всичкият гняв го напусна толкова бързо, колкото бързо го беше завладял. Тя наистина беше страхотна, решена на всичко, за да не отстъпи дори на сантиметър. Настроението му изведнъж се подобри и единствената причина за това бе фактът, че въпреки всичко не бе успял да я нарани.
Той хвърли лопатата обратно в багажника. По-късно, на връщане, щеше да спре и да доизчисти пътя от овъглените дървени парчета.
— Хайде, тръгваме — подкани я дрезгаво.
Ръс Скудър наблюдаваше как фаровете на пикапа на Бонър се отдалечават по посока на вилата на Глайд.
— Той я целуваше — обади се Дани Брагелмън, размърдвайки се до него.
— Да, видях.
Двамата мъже седяха в една малка горичка, на тридесетина метра от пътя, твърде далеч, за да могат да чуят какво си говорят Гейб и вдовицата Сноупс, но достатъчно близо, за да видят това, което правеха на светлината на фаровете.
След като Ръс бе подпалил кръста, двамата с Дани бяха седнали да го наблюдават как гори, докато си пиеха втория пакет от шест бири за тази нощ. Когато камионетката на Гейб се бе появила, те тъкмо се приготвяха да тръгват, но за техен късмет имаха удоволствието да видят колко разстроена бе Рейчъл Сноупс.
— Тя е курва — каза Ръс. — Знаех, че е курва още първия път, когато я видях.
Всъщност не беше знаел нищо подобно. Навремето, когато работеше като охранител в „Храма“, той я бе виждал предимно с детето й. Винаги се държеше добре с него и той дори я бе харесвал. Но това бе преди светът около него да рухне.
В началото всичко бе страхотно за Ръс. Човекът, който отговаряше за охраната на „Храма“, го бе наел да бъде неговата дясна ръка. Докато Ръс охраняваше Г. Дуейн и отговаряше за сигурността в сградата, той се чувстваше така, сякаш най-после вършеше нещо важно и хората от Салвейшън бяха престанали да гледат на него като на неудачник.
Но когато Г. Дуейн се провали, той повлече със себе си и Ръс. Никой не искаше да го вземе на работа, тъй като всички го свързваха с „Храма“, а, от друга страна, семейството му бе тук, не можеше да избяга нанякъде и затова се чувстваше като в капан. В крайна сметка жена му го изхвърли от къщи — в последно време дори не му позволяваше да вижда и детето — и целият му живот бе станал един ад.