— Братле, мисля, че добре я подредихме — обади се Дани.
Дани Брагелмън бе единствения приятел, който бе останал на Ръс, и бе по-голям неудачник дори и от него. Дани притежаваше навика да се хили в най-неподходящия възможен момент и да се хваща за пакета на публични места, но пък имаше постоянна работа при Амоко и Ръс можеше да взема от него пари назаем. Освен това можеше да навие Дани почти за всичко, включително и да му помогне за кръста тази нощ.
Ръсел искаше Рейчъл Сноупс да се разкара оттук и се надяваше, че гледката на горящия кръст я е изплашила достатъчно много. Тази жена бе неразделна част от „Храма“ и той не можеше да понесе факта, че се е върнала тук, сякаш нищо не е било, не и след всичко, което се беше случило с него. А фактът, че Гейб Бонър й беше дал бившата работа на Ръс бе капката, която наистина преля чашата на търпението му. През изминалата седмица не беше мислил за нищо друго, освен за това.
Ръс се бе пазарил да работи за Гейб веднага след като последният бе купил киното. Беше много шибана работа, най-вече понеже Гейб бе винаги кисел и груб. Беше го уволнил след две седмици, и само заради няколко закъснения. Гад.
— Определено добре я подредихме — повтори като латерна Дани, почесвайки се по слабините. — Мислиш ли, че сега, когато знае, че никой не я ще тука, тази курва ще се разкара?
— Ако не го направи, ще съжалява — процеди Ръс.
Три дни по-късно Рейчъл боядисваше висилката на детската площадка със синя антикорозионна боя, а погледът й непрекъснато се отклоняваше към покрива на снекбара, където Гейб бе зает с поставянето на катранена хартия. Бе съблякъл ризата си и бе завързал около главата си червена кърпа. Потта по гърдите му блестеше на слънчевите лъчи.
Почувства как устата й пресъхва, докато наблюдаваше силните мускули на гърба и ръцете му — много добре оформени и стегнати. Искаше й се да прокара пръсти по тях, нищо че бяха потънали в пот.
Може би причината бе в храната. Откакто бе започнала да се храни нормално, тялото й отново се беше върнало към живот. Вероятно затова не можеше да се нагледа на Гейб. Явно бе от храната.
Потопи четката в легена с боята и реши, че трябва да престане да се самозаблуждава. Онази прегръдка, която бяха споделили там, на пътя, бе променила нещо между тях. Оттогава винаги когато бяха близо един до друг, въздухът сякаш бе изпълнен със сексуално напрежение. Правеха всичко възможно да се избягват, но напрежението си оставаше.
Беше й горещо и тя разкопча още едно копче в горната част на тъмнозеления си домашен халат. Кристи бе открила няколко кутии със старомодни халати, прибрани в един шкаф в шивалнята, и ги бе предложила на Рейчъл, която с благодарност ги прие. В комбинация с тромавите й черни оксфордки те изглеждаха почти модерни и тя бе предоволна да попълни изключително оскъдния си гардероб, без да похарчи дори и пени. И въпреки всичко не можеше да спре да си мисли как ли би реагирала Ани Глайд, ако разбереше, че печално известната вдовица Сноупс носи старите й дрехи.
В момента обаче тази домашна рокля направо й действаше задушаващо. Или може би причината бе гледката на мускулите на Гейб, изпъкнали под тежестта на една голяма ролка катранена хартия. Той се спря за малко и ръката й застина върху четката. Видя го как потърква гърди с опакото на ръката си и поглежда към нея. Беше твърде далеч, за да може да види очите му, но въпреки това почувства как опипват тялото й като сребърен дим.
Кожата й настръхна и двамата отместиха погледите си. С мрачна решителност тя отново насочи вниманието си към боядисването. През останалата част от следобеда Рейчъл си наложи да мисли по-малко за похот и повече за това как ще проникне отново в бившия си дом и ще открие раклата на Кенеди.
Ръката на Рейчъл застина върху дървената лъжица, с която разбъркваше домашната маринара, която щеше да бъде вечерята им за днес. Беше предполагала, че ще чуе нещо неприятно, но не очакваше да е чак толкова ужасно.
— Загинаха на място — Кристи вдигна очи от марулята, която режеше в една дълбока бледорозова купа. — Беше ужасно.
Погледът на Рейчъл се замъгли от напиращите в очите й сълзи. Нямаше нищо чудно в това, че Гейб е толкова кисел.
— Джейми бе само на пет години — продължи Кристи с треперещ глас. — Беше миниатюрно копие на Гейб. Двамата бяха неразделни. Чери също бе великолепна. Оттогава Гейб не е същия човек.