В продължение на няколко секунди Рейчъл спря да диша. Не можеше да си представи мащабите на мъката, която изпитваше Гейб, и цялата й душа бе изпълнена със съчувствие към него.
— Има ли някой вкъщи?
При звука на гласа на Етън Бонър, Кристи изтърва ножа, който държеше в ръката си. Пое си дълбоко дъх, бързо го взе и отново го изтърва.
Рейчъл бе толкова развълнувана от това, което бе научила току-що, че й отне известно време, за да си даде сметка за странното поведение на Кристи. Етън й бе началник и тя го виждаше всеки ден. Защо тогава бе реагирала по този начин?
Съквартирантката й си оставаше загадка за нея. Едуард я обожаваше и чувствата им бяха взаимни, но иначе Кристи бе толкова затворена и потайна, че Рейчъл така и не бе успяла да си състави някаква ясна представа за личността, която се криеше зад тази сива и много ефективна фасада.
Кристи така и не отговори на почукването на Етън, затова Рейчъл му извика да влезе. С крайчеца на окото си видя как Кристи отново си поема дълбоко дъх и се превръща в познатата спокойна и затворена жена, която върши всичко толкова добре.
— Тъкмо се приготвяхме да вечеряме, Етън — каза тя, когато свещеникът се появи на вратата на кухнята. — Искаш ли да хапнеш с нас?
— Ами-и… Май не бива — той кимна хладно на Рейчъл.
Тя огледа светлосинята му оксфордска риза, грижливо запасана в чифт бежови панталони, които имаха ръб не по-малко остър от нож. Русата му коса бе идеално подстригана, нито много дълго, нито много късо. Със своя ръст, сините си очи и фините си черти той би могъл да бъде манекен от някое модно списание вместо представител на духовенството.
— Отбих се само да ти оставя материала за бюлетина — обърна се той към Кристи. — Нали каза, че ще го сглобяваш още сутринта, а аз няма да дойда на работа преди два следобед.
Кристи пое папката с документи и я остави настрани.
— Измий се докато сложим масата. Рейчъл е приготвила страхотна домашна маринара.
Етън се опита да се възпротиви, но го направи съвсем формално и скоро всички бяха седнали около масата. Докато се хранеше, той разговаряше само с Едуард и Кристи. Момчето подробно заразправя за заниманията си през деня, най-вълнуващото, от които бе храненето на Снагълс, морското свинче на детската градина, и Рейчъл установи, че двамата с Етън поддържаха връзка, за която тя нищо не знаеше. Беше много доволна, че Етън не е прехвърлил враждебността си и към нейния син.
В същото време забеляза, че Кристи се държеше с Етън така, сякаш му е майка, а той е леко поизостанало в умственото си развитие десетгодишно хлапе. Избра соса за салатата му, сложи му подправки в спагетите и като цяло правеше всичко вместо него, като се изключи разрязването на храната.
Той от своя страна не изглеждаше да забелязва нейното внимание, нито пък жадния поглед в очите й, когато погледнеше към него.
Така, помисли си Рейчъл, ето каква била работата.
Кристи отказа на предложението му да им помогне да приберат масата и Етън си тръгна малко след като се бяха навечеряли. Рейчъл изпрати Едуард навън да лови светулки, докато двете с Кристи измият чиниите.
Докато бършеше със суха кърпа чинията, която й бе подала Кристи, Рейчъл реши да се поразрови малко.
— Отдавна ли познаваш Етън?
— Почти откакто се помня.
— Хм… И бас хващам, че си била влюбена в него през повечето време.
Купата, която държеше Кристи, се изплъзна от пръстите й и падна на застлания с балатум под, счупвайки се на две съвършено еднакви части.
Рейчъл погледна надолу.
— Мили Боже! Ти дори и чупиш нещата съвършено.
— Защо казваш това? За Етън. Какво имаш предвид?
Рейчъл се наведе, за да вдигне счупената купа.
— Няма значение. Май съм прекалено любопитна, а твоят интимен живот въобще не е моя работа.
— Моят интимен живот? — Кристи издаде звук, подобен на грухтене, който никак не подхождаше на една дама, и ядно захвърли гъбата в мивката. — Сякаш имам такъв.
— Тогава, защо не направиш нещо по въпроса?
— Да направя нещо ли? — тя взе счупените парчета от Рейчъл и ги пусна в кофата за отпадъци под мивката.
— Очевидно е, че това те измъчва.
Кристи обикновено се държеше толкова резервирано, че Рейчъл очакваше да отрече, но тя не го направи.
— Не е толкова просто. Етън Бонър е най-хубавият мъж в Салвейшън, може би и в цяла Северна Каролина, и на всичко отгоре има слабост към красиви жени, окичени с бижута и облечени в модни дрехи.
— Тогава сложи си и ти бижута и модни дрехи. Поне ще те забележи.
Тънките вежди на Кристи скокнаха нагоре.
— Мене!?