— Защо не?
— Мен? Мене? — почти запелтечи тя. — Ти мислиш, че… жена като мен… ааа… една обикновена църковна секретарка… аз съм… аз съм… грозна.
— Кой го казва?
— Никога не бих направила такова нещо. Никога.
— Добре.
Кристи решително поклати глава.
— Бих изглеждала като абсолютна глупачка.
Рейчъл приседна на кухненската маса.
— Ти никак не си грозна, Кристи, въпреки доста сивия ти гардероб — Рейчъл се усмихна и погледна надолу към роклята от петдесетте години, с която бе пременена в момента. — Не че аз съм човекът, който може да говори за тези неща…
— Според теб аз не съм грозна? — Кристи я изгледа с такава надежда, че на Рейчъл изведнъж й стана много мила.
Може би най-после бе намерила начин да се отблагодари на тази интелигентна, несигурна жена за нейното добро отношение към тях.
— Хайде, ела — тя поведе съквартирантката си към всекидневната, където и двете се настаниха на кушетката. — Определено не смятам, че си грозна. Имаш много хубави черти. Миньонче си, нещо, което, изглежда, се харесва на повечето мъже. Освен това изглежда имаш хубави гърди, скрити обаче зад тази блуза.
— Наистина ли мислиш, че имам хубави гърди?
Рейчъл не успя да сдържи усмивката си.
— Мисля, че ти знаеш това по-добре от мен, Кристи. Това, което мисля, е, че ти много отдавна си решила, че не си привлекателна и повече никога не си си направила труда да се погледнеш в огледалото.
Кристи се отпусна назад на дивана. На лицето й бяха изписани недоверие, надежда и объркване. Рейчъл реши да я остави да се съвземе малко, като междувременно обхождаше с поглед семплата, недодялана всекидневна, мислейки си колко много й харесва. Бризът, нахлуващ през входната врата, миришеше на борова гора. Отвън видя Едуард да тича след една светулка и се зачуди дали някога Гейб е седял тук и е наблюдавал сина си да се забавлява по същия начин. Но това бе нещо, за което й бе прекалено болезнено да мисли, затова тя решително се отърси от него.
— Добре, и какво според теб трябва да направя?
— Не знам. Може би да си смениш външния вид.
— Да си сменя външния вид?
— Иди в някой добър фризьорски салон и ги накарай да ти направят прическа и да те гримират. Посети моден бутик и си купи нещо от последните колекции.
За момент Кристи изглеждаше обнадеждена, но след това лицето й се помрачи.
— Какъв е смисълът? Дори и да вляза чисто гола в офиса на Етън, той пак няма да ме забележи.
— И това може да опитаме — засмя се Рейчъл. — Но нека първо да си смениш външността.
Кристи я изгледа шокирано, а след това се разсмя. Рейчъл реши, че може би сега е моментът да отиде докрай.
— Има още едно нещо. Трябва да престанеш да трепериш над него.
— Какво имаш предвид?
— Как очакваш Етън да те приеме като жена, като любовница, когато ти се държиш с него така, сякаш си му майка?
— Не е вярно!
— Ти сложи соса на салатата му!
— Понякога забравя.
— Ами остави го да забравя тогава. Отнасяш се към него като с бебе, Кристи. Няма да умре, ако си изяде салатата без сос.
— Не би било честно. Аз работя за него и да се грижа за него е част от задълженията ми.
— От колко време си на тази работа?
— От осем години. Откакто той стана пастор.
— И си се справяла добре, нали? Мисля, че няма да сгреша, ако предположа, че ти си най-добрата секретарка, която някой би могъл да си намери. Можеш да четеш мислите му и знаеш какво иска още преди да го е казал с думи, нали?
Кристи кимна.
— Но какво ти е донесло всичко това, като се изключи заплатата?
Устните на Кристи се свиха болезнено.
— Нищо. Нищо не ми е донесло, аз дори не харесвам тази работа. Напоследък все по-често си мисля, че трябва да замина за Флорида, родителите ми отдавна ме убеждават да го направя. Те заминаха за там, когато се пенсионираха, но явно им е доскучало, затова отвориха малък магазин за сувенири в Клиъруотър. Откога ми говорят да отида при тях и да им помагам в работата.
— А ти какво искаш да правиш?
— Да работя с деца.
— Тогава прави го.
— Не е толкова лесно — Кристи изглеждаше объркана. — При сегашното положение поне мога да съм близо до него.
— Това ли е начинът, по който искаш да протече животът ти? Като стоиш близо до Етън Бонър?
— Ти не разбираш…
— Може би разбирам повече, отколкото си мислиш — тя си пое дълбоко въздух. — Дуейн ме обличаше като проститутка и очакваше от мен да се държа като светица. Опитвах се да бъда всичко, което очакваше от мен, но то никога не бе достатъчно — Кристи съчувствено сложи ръка на коляното й.
Рейчъл леко сниши гласа си.
— Вместо да мислиш как да живееш за Етън Бонър, може би е време да започнеш да мислиш как да живееш заради самата себе си.