Бързо претърси бюрото и прилежащия към стаята килер, но не откри нищо. Голямото чекмедже в най-долната част на бюрото бе единственото място, където не бе надникнала, но идеята да рови по този начин в нещата на абсолютно непознат човек й се струваше най-недискретното нещо, което някога бе правила. И все пак трябваше да провери навсякъде, затова решително отвори чекмеджето и дъхът й спря, когато видя, че в дъното му се намираше раклата, която търсеше.
Почувства, че нещо в нея се размества, докато я вадеше от чекмеджето. Дишането й се учести, когато вдигна малкия капак и видя, че вътре се намираше малка купчина от компютърни дискети. Извади ги, остави ги в дъното на чекмеджето, след това пъхна ракличката под мишница и се втурна към стълбището. Чувстваше се така, сякаш щеше да полети от облекчение. Веднага след като се добереше обратно до вилата, щеше да претърси на спокойствие кутията, ако трябва, ще я разглоби на части.
В момента, в който стъпи на най-горното стъпало, входната врата се отвори и на прага й застана Етън Бонър. Рейчъл замръзна на мястото си, но вече бе прекалено късно. Той я забеля на момента.
— Прибавяш кражба към останалите си грехове ли? — процеди отчето с каменно изражение.
— Здрасти, Етън. Гейб ме изпрати да взема това.
— Така ли?
Тя се насили да се усмихне, докато слизаше по стълбите с боси крака. Нищо не бе в състояние да я накара да се раздели с тази ракла.
— Не ме питай защо го иска. Аз съм просто една наемна работничка и той не ми дава никакви обяснения.
— А може би ще обясни на мен, ако го попитам.
— О, няма нужда…
— Гейб! — Етън наклони глава навън. — Ела тук, ако обичаш.
Рейчъл бе обзета от мигновена паника.
— Всичко е наред. Ще говоря с него, когато се видим на работа — с весело помахване тя затъкна раклата колкото се може по-високо под мишницата си и хукна по студения мраморен под към задната част на къщата.
Етън я настигна още преди да е пресякла фоайето и я сграбчи за ръката с повече сила, отколкото отиваше на един божи служител.
— Почакай малко.
В този момент на вратата се появи Гейб.
— Ет? Какво става… Рейчъл? — в продължение на няколко секунди той стоеше като закован. След това влезе и затвори вратата след себе си. — Чудех се кога отново ще се опиташ да използваш ключа.
— Дал си й ключ? — възкликна Етън.
— Не съвсем. Да кажем, че знаех, че си има резервен.
Беше й направил капан и това я разгневи.
— След като си знаел, че е в мен, защо не каза нищо? И какво правиш тук всъщност?
Фактът, че се бе хвърлила в атака при сегашното си положение, накара Етън да зяпне от изненада, но Гейб само повдигна рамене.
— Кал каза на Етън, че може да вземе масата от трапезарията за общата стая в църквата. Тъкмо я натоварихме в пикапа.
Очите му се отправиха надолу, към влажната й розова рокля, изцапаните с кал прасци и боси крака. Рейчъл си каза, че сигурно хладният въздух е причина кожата й да настръхне.
— Ти каза, че отиваш по работа. Това не е работа. Това е местене на мебели.
Гейб не отвърна нищо, но Етън най-сетне се беше осеферил.
— Не мога да повярвам на ушите си! Наистина ли ще стоиш и ще я оставяш да те атакува по този начин? Тя е тази, която е нахълтала в къщата.
— Понякога е по-добре да й дадеш време да освободи енергията си, преди да се опиташ да разговаряш с нея — каза Гейб с ниския си, беззвучен глас.
— Какво всъщност става между вас двамата? — лицето на Етън видимо почервеня. — Защо въобще я слушаш? Тя е една лъжкиня и измамничка.
— И точно това са добрите й черти — Гейб посочи към краката й. — Да не би да си загубила някъде сексапилните си обувки?
— Просто не исках да вкарвам кал.
— Оценявам го.
Етън се обърна и се запъти към телефона.
— Това е кутията, в която Джейн държи компютърните си дискети. Ще се обадя на полицията. От самото начало си мислех, че има нещо странно в появяването на Рейчъл отново тук.
— Недей да се палиш, аз ще се погрижа за всичко. Дай ми кутията, Рейчъл.
— Начукай си го.
Той леко повдигна едната си вежда.
— Вземи камионетката, Ет. Покрил съм масата с брезент, така че няма да се намокри.
— Няма да мръдна оттук. След всичко, което си преживял, не бива в никакъв случай да се замесваш в подобни истории. Аз ще се погрижа за това.
За кой ли път малкият брат бе скокнал, за да защити големия. Рейчъл изсумтя отвратено. Етън я чу и се извърна с лице към нея.
— Какво? — попита той наежено.
— Трагедиите невинаги правят хората безпомощни — каза назидателно тя. — Така че стига си го глезотил.
Тези й думи успяха да шокират дори и Гейб. Той никога не й бе говорил за загубата си, макар да не бе трудно да предположи, че Кристи вече й е казала нещо по въпроса.