Дъждът се беше усилил, но той сякаш не забелязваше, че се мокри. Капчици вода се стичаха по косата му и потъмняваха тениската му по раменете. Рейчъл никога не бе виждала човек, който да изглежда по-самотен и затова излезе при него вън на дъжда.
Гейб не даде никакъв признак, че е чул приближаването й, и тя не беше никак подготвена, когато й заговори.
— Под леглото си държа един пистолет, Рейчъл. И той не е там, за да се отбранявам.
— О, Гейб…
Всяка нейна фибра копнееше да се докосне до него и да му донесе някакво успокоение, но той сякаш бе обграден от някаква невидима бариера, бариера, която тя се страхуваше да пресече. Вместо това застана до него и също сложи ръце върху мокрия парапет.
— Болката не отшумява ли поне малко?
— За известно време бе отшумяла. След това се появи ти.
— И съм направила живота ти по-труден?
Той се поколеба за момент.
— И аз не знам вече. Но ти определено промени доста неща.
— А на теб не ти харесва това, така ли?
— Може би ми харесва прекалено много — той най-сетне се извърна към нея. — Мисля, че последните две седмици бяха доста по-различни от предишните. Малко се разсеях благодарение на теб.
— Много се радвам да го чуя — тя му се усмихна меко.
Той се намръщи, но в гримасата му не се четеше яд.
— Не съм казал, че си била добро разсейване. Просто разсейване.
— Разбирам — дъждът просмукваше роклята й, но тук бе значително по-топло отколкото вътре, където работеше климатикът, и на Рейчъл въобще не й беше студено.
— Тя ми липсва през цялото време — очите му пробягаха по лицето й, а гласът му стана по-дълбок и пресипнал. — Тогава, защо те желая толкова силно, че чак изпитвам болка от това?
Отгласът от далечна гръмотевица придружи думите му, сякаш бе част от тях. Рейчъл усети как цялата изтръпва.
— Мисля си… мисля си, че двамата сме привлечени един към друг от отчаянието.
— Аз не мога да ти дам нищо повече от един гол секс.
— А може би точно от това се нуждая.
— Не вярвам наистина да мислиш така.
— Ти не можеш да знаеш какво мисля.
Близостта с него изведнъж й се стори опасна и тя му обърна гръб. Скръсти ръце на гърдите си и отиде в другия край на верандата. Небето бе надвиснало много ниско над тях, а по планината отсреща се движеха сивкави кълбета мъгла.
— На мен ми беше отнета женствеността, Гейб. В първата ми брачна нощ той ми изнесе лекция, сякаш написана през деветнадесети век, за това как тялото ми принадлежало на Бога и как той щял да го безпокои колкото се може по-малко. Накара ме да легна. Не докосваше гърдите ми, нито ме милваше. Просто влезе в мен. Болеше ужасно и аз започнах да плача. Колкото повече плачех, толкова по-щастлив ставаше той, тъй като това бе доказателство за моята добродетел, доказателство, че аз не съм изтъкана от плът като него. Но това не бе вярно. Откакто се помня, винаги съм била привличана от секса. Така, че не се опитвай да ми казваш какво искам.
— Добре, няма.
Дълбокото съчувствие в гласа му бе нещо, което Рейчъл не можеше да приеме. Тя се извърна към него и направи гримаса.
— Не знам, защо въобще говоря с теб за всичко това, защо дори си помислям, че бих могла да си легна с теб. Като се има предвид какъв късмет съм имала с мъжете досега, ти вероятно си същия чукан в леглото, какъвто беше и той.
Единият край на устата му се повдигна в лека усмивка.
— Може би.
Тя се подпря на парапета зад себе си.
— Беше ли верен на жена си?
— Да.
— Спал ли си с много жени?
— Не. Влюбих се в жена си още когато бях на четиринадесет години.
Той я погледна в очите и Рейчъл се опита да разбере какво искаше да й каже.
— Да не би да…
— Една жена, Рейчъл. В живота ми е имало една-единствена жена.
— Дори и след като е починала?
— Веднъж бях извикал една проститутка в Мексико, но я отпратих веднага след като си свали дрехите. Може и да си права за това, че съм чукан.
Тя се усмихна, чувствайки се някак си окрилена.
— И никой друг?
— Никой — той се приближи към нея. — И мисля да приключа с отговорите на въпросите ти засега.
— Аз ти разказах цялата си сексуална история, колкото и патетична да е тя. Така че би могъл да бъдеш малко по-подробен.
— Почти не съм и помислял за секс откакто… през последните няколко години. Поне не и докато ти не направи онзи стриптийз.
Той се спря пред нея и Рейчъл се опита да не издаде колко неудобно се чувства.
— Бях отчаяна. Знам, че вече не хващам окото, но преди бях доста хубава.
Гейб я докосна за пръв път, взе един мокър кичур коса между пръстите си и го прибра зад ухото й.