— Ти си хубава, Рейчъл. Особено, след като започна да се храниш. Вече дори бузите ти се зачервиха.
Тя се почувства така, сякаш Гейб изпиваше лицето й с очи и това я накара да се изчерви.
— Да не говорим пък за сополивия ми нос. Не се притеснявай, няма нужда да ми правиш комплименти. Това, което исках да кажа, е, че навремето изглеждах доста по-добре отсега.
— Но аз наистина ти правех комплимент.
— Кое точно беше комплимента? Сополивият нос ли?
— Не съм споменавал нищо за носа ти, ти го каза. Аз… ти си най-влудяващата жена и дори не мога да си обясня, защо толкова много ми харесва да съм с теб.
— Това е нещо, над което би било добре да се замислиш, Бонър. Ако начинът, по който се отнасяш с мен, е израз на привързаност, може би ще е най-добре да преразгледаш своите методи на общуване с околните.
Той й се усмихна.
— Ти цялата трепериш.
— Студено ми е — излъга късо.
— Мисля, че мога да се погрижа за това — ръката му отново докосна косата й. Отмести я настрани, след това наведе глава и докосна с устни мястото, което бе открил.
Тялото му се притисна към нейното. Тя почувства устните му върху бузата си и ръцете й се обвиха около кръста му, привличайки го по-близо. Да, да… Попиваше близостта му, начина, по който мускулите на гърба му реагираха при допира на дланите й, топлината на гърдите му срещаща студенината на нейните, ерекцията му. Под почти прозрачната й кожа кръвта й забушува с невероятна сила.
Устните му докоснаха ухото й тя отчетливо чу учестеното му дишане. Очите й се затвориха. В момента се намираше в много трудна ситуация. Ако оставеше всичко това да продължи, щяха да стигнат много далече. Но с този човек не можеше да се надява на някакъв нежен роман. Само на секс. Дали би могла да изостави мечтите си за перфектната любов?
Но в същия момент осъзна, че бе изоставила тези фантазии още преди много време. Целият й живот напоследък бе прекалено спартански, за да може да си позволи някакви мечти. Беше свела съществуването си до борбата за набавяне на нещата от първа необходимост, без да си позволява дори и най-малкия лукс. Дали би било прекалено ужасно, ако можеше да грабне нещичко и за самата себе си? Нещо, което би й донесло удоволствие?
Той леко се отдръпна от нея и дланите му се озоваха върху гърдите й. Докато топлината му се разливаше по кожата й, тя почувства как отпадат и последните въпросителни.
Палците му погалиха зърната на гърдите й, а гласът му премина в пресипнал шепот съвсем близо до ухото й.
— Иска ми се да те докосна по гърдите от момента, в който влязох в къщата и те видях да стоиш на стълбите облечена в тази розова рокля.
Той прокара ноктите на палците си по твърдите й зърна и Рейчъл издаде въздишка на удоволствие. Беше толкова хубаво. Толкова перфектно.
Ноктите на палците му продължаваха да се движат напред-назад, възбуждайки я през мократа памучна тъкан. Чувстваше как желанието всеки момент ще експлодира в нея. Горещи спираловидни вълни преминаваха през тялото й и я караха да иска още и още.
Тя го докосна по джинсите, отначало предпазливо, след това започна да го гали все по-агресивно, опитвайки се да определи точната му форма под дебелия дънков плат.
Дишането му се учести още повече и тя посегна към ципа.
Гейб отстъпи крачка назад, сякаш го бе наранила. Дишаше тежко и задавено проговори:
— Може би ще е по-добре, ако позабавим малко темпото.
Само преди секунди тя цялата гореше, но сега някаква студена вълна премина през нея. Почувства някаква предпазливост в гласа му, толкова позната от брачните й преживявания.
— Не искам да те подтиквам към нищо, за което още не си готова.
Това ужасно съображение. Тази омразна, сковаваща загриженост, сякаш тя не бе способна сама да вземе решение, сякаш бе нещо чупливо, нещо, което не биваше да бъде докосвано. Нещо, но в никакъв случай жена.
Бе готова да му се отдаде изцяло, а той не беше разбрал нищо.
— За теб все пак това е нещо ново — той леко увеличи дистанцията между тях и разсеяно прокара ръка по тениската си, сякаш искаше да я приглади. — Хайде да влезем вътре.
Искаше й се да го цапардоса, да му се разкрещи и да избухне в сълзи, всичко това едновременно. Защо бе очаквала, че ще я разбере? Просто не можеше да не даде израз на разочарованието си.
— Аз не съм девица! И няма такова нещо, което би могъл да ми направиш и което да е прекалено ново за мен, не можеш ли да го разбереш? Нищо чак толкова чудато. Ти развали всичко, Бонър, и нямам никакво намерение да ти позволя да ме докоснеш отново! — ядът й изригна и след това сякаш изведнъж се уталожи. — Всъщност най-добре върви по дяволите!