Тя се обърна кръгом и се устреми към хлъзгавите дървени стъпала, водещи към моравата, която бе цялата буренясала. Около главната алея бяха избуяли храсталаци, а на самата поляна тревата стигаше до глезените й.
— Рейчъл!
Беше оставила обувките си в пералното помещение, но не искаше да се връща. По-скоро щеше да изкачи планината Хартейк боса, отколкото да разреши на още един мъж да се отнася с нея така, сякаш е някаква безлична сексуална икона.
Ръцете й се свиха в юмруци, когато осъзна, че всъщност не иска да бяга никъде. Това, което наистина й се искаше да стори, бе да се върне обратно при него и да му обясни какъв безчувствен задник е!
Тя отново се обърна на сто и осемдесет градуса и в мига, в който понечи да тръгне обратно, видя, че той се приближава към нея.
— Не мислиш ли, че малко преиграваш? — процеди Гейб през стиснати зъби.
Искаше да му изкрещи нещо обидно в лицето, но в момента нищо такова не й идваше на ума. Трябваха й само още няколко седмици в неговата компания обаче и сигурно щеше да стане професионалистка в това отношение.
— Начукай си го.
Бяха му достатъчни само три широки крачки, за да се озове пред нея. Сграбчи предницата на роклята й и започна да разкопчава копчетата. Изглеждаше отегчен, раздразнен, но не и истински ядосан. След като приключи с копчетата, той решително разтвори роклята.
— Искаш нещо чудато? Ще ти покажа какво означава това. Знаеш ли, че има мъже на този свят, които изпитват най-силно удоволствие да докарат една жена до оргазъм и точно в мига, в който свършва, да я удушат!
Той свали роклята й надолу, разголвайки я до кръста, като в същото време обездвижи ръцете й в плата. След това наведе глава и я ухапа по вътрешната страна на едната й гърда.
— Ох! Заболя ме!
— Така. Ако продължаваш да ми създаваш неприятности, ще го направя отново.
Устните му поеха навлажненото й зърно и гневът й изведнъж се изпари.
— И така, докъде бяхме стигнали? — попита той.
Тя потрепери от дрезгавостта на гласа му и от топлината на дъха му върху хладната й кожа.
— О, Гейб… Какво ще стане, ако пак объркаш нещо?
— Тогава, предполагам, че ще трябва да ме преследваш дотогава, докато го направя както трябва.
Предполагам… — тя въздъхна и отпусна глава на гърдите му.
— А междувременно може и да си помислиш, колко широко би могла да разтвориш краката си, тъй като възнамерявам да прекарам доста време между тях.
Тя простена. Може би най-сетне се бе сетил какво трябва да прави.
Единадесета глава
Тъкмо бе започнала да се отпуска и да си мисли, че този път може би ще се получи, когато той отново се отдръпна от нея.
— Знам, че сигурно ще ми издереш очите заради това, но си мисля, че една жена, която е решила да се отдаде на удоволствия, все пак трябва да се грижи по-добре за себе си.
— Какво означава пък това?
— Откакто сме сами тук, ти ми зададе десетки въпроси, но така и не се сети да се поинтересуваш дали нося презерватив в себе си.
Този път беше прав. Не си бе и помисляла за предпазни средства, тъй като просто досега не бе имала нужда от тях. Освен това бе отнело толкова време, за да забременее с Едуард, че по едно време дори бе започнала да си мисли, че е стерилна.
— Имаш ли? Глупости, разбира се, че не. Как би могъл да знаеш… — тя навлече отново роклята си и го изгледа мрачно. — Сексът е нещо толкова елементарно за някои жени. Защо ли при мен се получава толкова трудно?
Гейб погали скулата й с кокалчетата на ръката си и й се усмихна.
— Всъщност имам.
— Имаш ли?
Той плъзна ръката си покрай яката на роклята й и я хвана нежно за шията.
— През последната седмица атмосферата между нас бе толкова наелектризирана, че в понеделник реших да си купя от този артикул. И не си мисли, че всички в града са научили за това. Ходих чак до Бревърд, така че всичко да си остане само между нас двамата — той замълча за секунда. — Не бих искал да ти причиня неприятности, скъпа.
Тя почувства последните му думи като някакъв топъл сироп, който се разля по сърцето й. Гласът му стана още по-мек и гальовен.
— А сега готова ли си да се отпуснеш, за да можем да се насладим на преживяването, или ще си говорим още сто години?
Несигурността, която изпитваше дълбоко в себе си, изчезна само за миг.
— Готова съм — усмихна му се тя. — Да влезем вътре.
Той я изгледа замислено.
— Не съм съгласен. Ако беше почтена дама, бих те занесъл на ръце до къщата. Но на лека жена като теб не й трябва легло — той отново свали роклята й до кръста и хвана гърдите й с длани.
В следващия момент те вече бяха на колене в тревата, а роклята й почти се бе изхлузила от талията й. През мъглявината на все по-нарастващото си желание тя си помисли, че така и не бяха се целунали. Искаше й се да разбере как ще се почувства, ако се отдаде на една дълга и страстна целувка с него. Отдръпна се леко назад, за да види по-добре тази негова упорита уста, след което отново наклони глава към него и затвори очи.