— Съжалявам, скъпа. Знам, че това е важно за теб, но повярвай ми, ще си прекараш още по-хубаво, ако ме оставиш да поема нещата в свои ръце.
— Добре — усмихна му се тя.
Той също й се усмихна, но само за секунда. Рейчъл отбеляза точния момент, когато сянката на спомените премина през очите му, видя и как се опитваше да се пребори с тези спомени. Затвори очи и тя знаеше, че се опитва да забрави, че жената, която лежеше под него, не е неговата съпруга. Но и не искаше да му позволи да се преструва, че е с някоя друга, затова прокара пръсти по устните му и тихо каза:
— Не се отвличай, хубавецо, или ще трябва да те захвърля и да си потърся някой по-млад жребец.
Той рязко отвори очи. Рейчъл му се усмихна и взе кондома от ръката му.
— Аз ще свърша това.
Той го грабна обратно.
— Не, няма.
Бе успяла да премахне тъмнината в очите му и само след няколко секунди той вече се бе наместил между бедрата й.
Чувстваше го толкова добре там. Тежък, солиден. Влагата бе проникнала през импровизираното им легло и мократа трева шляпаше под гърба й. Би трябвало да й е неудобно, но тя бе готова да стои така в продължение на хиляда години, чувствайки се в безопасност, защитена от силното му тяло.
Никога не бе си представяла, че може да бъде възбудена и в същото време да й се плаче. Притисна се към него, желаейки го още. Той също се притисна към нея, но Рейчъл изведнъж установи, че тялото й не бе толкова жадно за него, колкото мозъкът й.
— Съжалявам — едва изрече тя, искайки й се да избухне в сълзи.
— Това бе доста дълго време за теб — отвърна Гейб, без въобще да изглежда разочарован. След това отново започна бавно да я изследва. Макар дишането му да бе неравномерно и тя да усещаше напрежението в тялото му, той не искаше да бърза.
Но тя въобще не беше толкова търпелива. И вината за това бе негова. Беше прекалено голям, беше прекалено… Тя се изви срещу него и се сгърчи, в буквалния смисъл на думата се сгърчи, не можеше да се сдържи, тъй като трябваше да… просто трябваше да…
— Спокойно… Спокойно…
— Не! — тя се притисна към него, правейки всичко възможно да се набие колкото се може повече на кола му. Нуждаеща се… искаща…
Той пъхна ръка между телата им. Какво ли пък искаше да направи сега? Идиот! Тъпак! Толкова ли не можеше да се ограничи да пъха само по едно нещо в нея? Не можеше ли…
Тя експлодира на милион парчета при докосването му и той отново влезе в нея.
Над тях небето сякаш се продънваше, потапяйки във вода голите им тела. Тя обви крака около неговите и заби ръце в раменете му, искайки го близо, още по-близо. Зарови глава във врата му, чувствайки как се потапя в някакъв щорм, как се потапя в море от емоции, толкова завладяващи, че не искаше бурята никога да свършва.
Гейб седеше на края на леглото, облечен само с джинсите си. Зад гърба си чуваше бръмченето на сешоара на Джейн, с който Рейчъл подсушаваше гъстата си кестенява коса.
Той зарови лице в ръцете си. Току-що бе загубил още една част от Чери. Вече не можеше да каже, че е правил любов само с една жена. Това вече бе минало.
Но може би най-объркващото бе това, колко много му бе харесало да бъде с Рейчъл. Тя бе шумна и претенциозна, весела и страстна. И го беше накарала да забрави съпругата, която все още носеше в душата си.
— Гейб…
Рейчъл стоеше на вратата, която водеше от спалнята към банята. Беше облечена с една стара негова тениска и с джинсите на етърва му, които явно бяха прекалено големи за нея. В банята явно бе намерила някакъв ластик, с който бе привързала косата си на опашка, но няколко влажни кестеняви къдрици непокорно се спускаха около малкото й лице. Не беше си слагала грим и нямаше нищо, което да скрива луничките по носа й, нищо, което да развали ефекта от тези зелени очи, които виждаха прекалено много.
— Гейб?
Не му се искаше да говори с нея сега. Беше твърде умърлушен, за да влиза в някой от техните надпревари по остроумие, а и дори за момент не можеше да повярва, че правенето на любов по някакъв начин бе притъпило острия й език. Защо просто не си тръгне, искаше му се да остане сам.
Но тя не си тръгваше. Приближи се, докосна го по рамото и го погледна с такова разбиране, че гърлото му се сви.
— Всичко е наред, Гейб. Знам, че ти липсва, но ти не си направил нищо лошо.
Гърдите му горяха. Нейното съчувствие го правеше беззащитен. Само преди секунди той с омраза си мислеше за нейния остър като на оса език, а в този момент би дал всичко, за да бъде препариран с някоя от пиперливите й забележки.
— Чери някога ядосвала ли ти се е?