Явно бе стигнала и до тази отчаяна жена, която по някакъв начин вярваше, че вдовицата на Дуейн Сноупс би могла да изцери умиращата й внучка.
Пръстите й стиснаха конвулсивно волана. Само преди малко си бе мечтала отново да се люби с Гейб, но реалността я бе зашлевила през лицето. Трябваше да се измъкне от този град колкото се може по-скоро, иначе сигурно ще полудее. От ракличката не беше излязло нищо. Сега трябваше да се концентрира върху намирането на библията на Дуейн и да се моли, че в нея ще открие това, което търси.
Само дето тя вече не се молеше.
Тихата въздишка на Едуард я върна към действителността. Бяха спрели пред вилата. Едва сега осъзна, че бе напълно забравила за сладоледа и изгледа виновно сина си.
— О, миличък, съвсем забравих. Съжалявам.
Той се бе втренчил право пред себе си, без да протестира, без да каже нищо. За пореден път приемаше факта, че животът му бе поднесъл част от горчилката си.
— Ще се върнем обратно.
— Няма нужда. Всичко е наред.
Но не беше. Тя направи обратен завой и потегли към супермаркета на „Ингълс“, където му купи един голям „Dove“. Едуард пусна обвивката в едно кошче за отпадъци и нетърпеливо започна да ближе шоколадовата обвивка. Те се отправиха през паркинга към колата си.
Когато я наближиха, Рейчъл видя, че всичките й гуми са нарязани.
Дванадесета глава
Рейчъл стана малко преди шест часа на следващата сутрин, макар да не беше спала добре. Босонога и само по нощница тя влезе в кухнята.
Докато приготвяше каната с кафе, наблюдаваше първите лъчи на утринната светлина, които проникваха през задните прозорци. По тревата блещукаше роса и цветята се събуждаха за новия ден.
След неприятностите на предишната вечер очите й инстинктивно се наслаждаваха на красотата около нея.
Благодаря ти, Ани Глайд, за вълшебната ти къща.
Ако можеше тази красота да й оправи и проблемите… Нямаше достатъчно пари, за да купи нови гуми за ескорта, нямаше и представа как ще се справи с тази ситуация. Ходенето на работа нямаше да бъде проблем. Разстоянието не беше малко, но все пак можеше да го извърви. Но какво ще прави с Едуард? Предната вечер Кристи бе дошла да ги прибере и всеки ден пак тя го водеше и го връщаше от детската градина, но скоро нейният апартамент щеше бъде завършен и тогава какво?
Трябваше да открие онази библия.
Утринта бе прекалено ценна, за да я разваля с тревогите си, още повече като знаеше, че ще има предостатъчно време да мисли за тях по-късно през деня, докато работеше. Кафето бе готово, наля си една пълна догоре чаша, след това я понесе към предната част на къщата.
Това бе любимото й време от деня, преди Едуард още да се е събудил и когато всичко бе ново и свежо. Да отпива от кафето си, седнала на стария люлеещ се стол близо до входната врата, докато останалият свят все още спи, бе по-ценно за нея, отколкото всичките луксове, които й осигуряваше някогашният й живот с Дуейн. По това време можеше да се отдаде на новите си мечти, които бяха съвсем скромни. Малък двор, където Едуард и приятелите му могат да си играят, може би градинка, и куче. Искаше й се синът й да си има домашен любимец.
Вдигна резето със свободната си ръка, натисна дръжката и отвори плъзгащата се входна врата. Когато стъпи навън и вдъхна дълбоко от чистия планински въздух, я завладя чувство на почти неописуемо блаженство. Каквото и да се случеше по-късно, тя си имаше този момент.
Извърна се към люлеещия се стол и еуфорията й мигом изчезна. Чашата й издрънча на дървения под, разпръсквайки горещо кафе по босите й крака, но тя почти не обърна внимание на това. Единственото, което виждаше, бе една дума, която някой бе написал с червена боя отпред на къщата, точно между прозорците.
Грешница.
Кристи бързо излезе отвътре, дългата й памучна нощница се преплиташе в краката й.
— Какво има? Чух, че… О, не…
— Изроди! — изсъска Рейчъл.
Кристи се хвана за гърлото.
— Толкова е грозно! Как може човек от този град да извърши нещо толкова грозно!
— Те ме мразят и не ме искат тук.
— Ще се обадя на Гейб.
— Не!
Но Кристи вече тичаше към телефона.
Хубавата утрин се бе превърнала в кошмар. Рейчъл почисти разлятото кафе с една стара кърпа за подсушаване на чинии и вече се бе запътила навътре, за да се облече, когато пикапът на Гейб се появи с рев на алеята към къщата, изхвърляйки чакъл изпод гумите си. Той паркира под остър ъгъл с къщата и изскочи от кабината точно когато Кристи се появи на входната врата, вече облечена с пеньоар.