— Тревожа се за теб, Рейчъл — гласът му бе тих и неспокоен.
— Защо?
— Защото си безразсъдна. Хвърляш се в разни начинания, без да помислиш за евентуалните последици.
Тя се зачуди дали говореше за предния ден. До този момент никой от тях не бе се връщал към случилото се.
— Ти си твърде импулсивна, а това може да е опасно. Засега никой още не се е опитал да нарани теб самата, но кой знае дали и това няма да се случи.
— Няма да остана дълго тук. Веднъж да намеря парите, ще напусна Салвейшън толкова бързо, че…
— Ако намериш парите.
— Ще ги намеря. И тогава ще отида толкова далече оттук, колкото е възможно. Вероятно в Сиатъл. Ще си купя кола, която върви, една купчина книги и играчки за Едуард и малка къща, в която ще се чувствам у дома си. Тогава ще…
Тя млъкна, тъй като шефът на полицията влезе в стаята и постави пред нея един официално изглеждащ документ.
— Това е списъкът на всичко, което сме намерили в колата.
Рейчъл се втренчи в старателно подредената колонка пред себе си: пособие за стържене на леда от стъклата, регистрационни документи, малка ракла, червило. И така продължаваше надолу, описвайки всичко, което е било в колата. Тя стигна до края.
— Някой е направил грешка. Тук никъде не се споменава за библията.
— Значи не е била в колата — отвърна доволно Хечър.
— Напротив, беше. Аз лично я сложих там.
— Това е било преди три години. Понякога паметта на хората изневерява.
— Не и моята памет. Настоявам да разбера какво се е случило с тази библия!
— Нямам представа. Не е била в колата, иначе щеше да е включена в този списък — Хечър я изгледа с малките си студени очи. — Нали си спомняте, че бяхте подложена на значителен стрес през онзи ден.
— Това няма нищо общо със стреса! — искаше й се да му се разкрещи с цяло гърло, но си пое дълбоко дъх и с огромно усилие на волята си наложи да се успокои. — Раклата, която е била в колата… — тя посочи към списъка. — Как е станало така, че отново се е озовала в къщата?
— Вероятно е счетено, че е част от обзавеждането на домакинството. Колата бе продадена отделно, на търг.
— Аз поставих раклата и библията в колата в един и същ момент. Някой от вашия отдел явно е извършил злоупотреба.
Това вече никак не му се понрави.
— Ще наредя на подчинените си да патрулират покрай вилата на Глайд, госпожо Сноупс, но това няма да промени начина, по който гледат на вас хората от този град. Послушайте съвета ми и си намерете някое друго място за живеене.
— Тя има също толкова право да живее тук, колкото и всеки друг — обади се тихо Гейб.
Хечър смъкна очилата си и ги постави на бюрото.
— Аз просто заявявам фактите. Ти не беше тук, когато госпожа Сноупс и нейният съпруг почти подлудиха нашия град. Въобще не се интересуваха от кого вземат пари, стига те да отиват в техните джобове. Знам, че в последно време си преживял много, Гейб, и мога само да предполагам, че не разсъждаваш съвсем рационално. Иначе би бил по-внимателен при избора си на приятели.
Безцеремонният начин, по който я изгледа, ясно говореше, че според него Гейб й дава подкрепата си в замяна на сексуални услуги от нейна страна. Но тъй като точно това бе предложила тя самата на Гейб преди известно време, помисли си, че не би трябвало да се чувства прекалено обидена.
— Може би ще е по-добре да помислиш за собственото си семейство, Гейб — продължи полицаят. — Много се съмнявам, че родителите ти ще се зарадват, когато научат, че си се хванал с вдовицата Сноупс.
Устните на Гейб едва се помръднаха.
— Името й е Стоун и след като казва, че библията е била в колата, значи наистина е била там.
Но Одел Хечър не бе готов на никакви отстъпки повече. Той бе човек, който вярва в бюрокрацията, и след като този рапорт показваше, че нещо не съществува, значи то наистина не съществуваше.
По-късно през деня Рейчъл привършваше боядисването на детската площадка и се опитваше да намери утеха в подкрепата, която й бе дал Гейб, макар той самият да смяташе, че тя гони вятъра. Погледна към паркинга, където Гейб заедно с някакъв електротехник инсталираше осветлението. Той явно почувства погледа й върху себе си, тъй като веднага вдигна очи към нея.
Тялото й се напрегна в очакване. В същото време се чудеше, какви ли ще са правилата между тях сега, след като отношенията им се бяха променили радикално. За първи път си даде сметка, колко трудно би било да се направи дори и най-елементарната уговорка да бъдат отново заедно.
Към края на деня той й съобщи, че ще я закара до дома. Рейчъл не разполагаше с кола и никак не й се вървеше пеша немалкото разстояние до планината Хартейк, затова с благодарност прие. Беше работила много усилено през целия ден. Не че се оплакваше. Започваше да си мисли, че вече държи повече на киносалона, отколкото Гейб. Определено бе по-развълнувана от предстоящото отваряне в сравнение със собственика му.