— Това е абсурдно, Рейчъл! И нямам никакво намерение да ти възстановявам надницата за вчера.
— Да, но би трябвало!
— Слушай, мисля, че правиш от мухата слон. Ако искаме да се любим и има условия за това, тогава ще се любим. Това просто няма нищо общо с надниците ти.
Можеше и да се прави, че не разбира, но знаеше много добре за какво става въпрос. Поне бе достатъчно тактичен, за да не й напомни, че преди време му бе предложила секс в замяна на същите тези пари, за които спореха сега.
Той отново насочи вниманието си към пътя и изминаха повече от километър, преди да проговори отново.
— Ти наистина говориш сериозно, а? Това е проблем за теб.
— Да.
— Добре. В такъв случай и двамата ще помислим по въпроса и ще вземем някакво решение докато продължава този твой период — ръката му отново се озова на бедрото й. — Иначе добре ли си? След вчера?
Изглеждаше толкова загрижен, че тя не сдържа усмивката си.
— Чувствам се страхотно, Бонър. Светът е в краката ми.
— Добре — той я стисна за коляното.
— А ти?
В смеха му се прокрадна някаква суха нотка, сякаш не го бе използвал много дълго време.
— Не би могло да бъде по-добре.
— Радвам се да го чуя — тя погледна навън. — Току-що подмина отбивката за нагоре.
— Знам.
— Мислех си, че ще ме закараш вкъщи.
— И там ще стигнем — той свали очилата си.
Влязоха в Салвейшън и тъкмо когато приближаваха центъра, той спря пред сервиза на Дийли. Докато Гейб паркираше, Рейчъл видя ескорта да стои малко встрани от гаража.
— О, Гейб… — тя бързо отвори вратата, затича се към колата и моментално избухна в сълзи.
— Няма нищо по-добро от комплект нови гуми, което да разчувства сърцето на една дама — отбеляза сухо той, приближавайки се зад нея.
След това плъзна ръката си през кръста й и я притегли към себе си.
— Това е чудесно. Но аз нямам… нямам достатъчно нари, за да ти се и-издължа.
— Да съм ти искал да се издължаваш? — попита той малко възмутено. — Застраховката на Кал ще покрие разходите — той я хвана за лакътя и я поведе към пикапа. — Ще се върнем да я вземем малко по-късно. Преди това трябва да свършим още нещо.
Докато потегляха отново, тя усещаше как чувствата се преплитат в нея, сякаш някой си играеше както си иска с тях. Той бе груб и нежен, показваше абсолютно безхаберие за някои неща и несъмнена мъдрост за други и тя го желаеше толкова много, че чак я заболяха зъбите.
Той подкара към центъра на града и спря на един паркинг точно срещу кафенето Петикоут.
— Хайде. Ела да си купим сладолед.
Тя го хвана за ръката, преди да е успял да отвори вратата си. Щандът за сладолед отново се радваше на многобройна клиентела и тя веднага разбра какво възнамеряваше да направи Гейб. Първо гумите, а сега и това. Беше прекалено много. Усети познатата буца на гърлото си.
— Благодаря ти, Гейб, но предпочитам сама да печеля битките си.
Той обаче никак не бе впечатлен от демонстрацията й на независимост. Челюстите му се стегнаха и той я изгледа решително.
— Свали си задника от този пикап незабавно. Ще ядеш сладолед дори и ако се наложи да ти държа устата отворена и да ти го тикам насила в гърлото.
Беше много внимателен, няма що. Нямаше кой знае какъв избор, затова покорно отвори вратата си.
— Това си е мой проблем и мога сама да се справя с него.
Той обаче сякаш не я чу.
— Искам повишение на заплатата — тросна му се тя. — След като можеш да пръскаш пари за гуми и за сладолед, значи можеш и да ми плащаш малко по-добре от тази робска надница.
— А сега се усмихни на тези мили хора.
Тя почувства погледите на хората около тях — майки с малки деца, двама работници от пътното управление в мръсни тениски, бизнес дама, притиснала мобилния си телефон към ухото. Само една малка групичка момчета със скейтбордове не изглеждаше заинтересована от факта, че проклетата вдовица Сноупс тъпче свещената земя на Салвейшън.
Гейб се приближи към тийнейджърката, която стоеше зад щанда.
— Шефът ти ту ли е?
Момичето премлясна с дъвката си и кимна.
— Иди го извикай, ако обичаш.
Докато чакаха, Рейчъл забеляза една пластмасова касичка, поставена в единия край на щанда, пред която имаше надпис Дарения за Емили, и снимка на усмихнато момиченце с къдрава руса коса. Текстът под нея молеше за помощ, за да се платят медицинските разходи на детето в борбата му с левкемията. Тя веднага си спомни за жената, която я бе заговорила предния ден.
Вие сте последната ни надежда, госпожо Сноупс. Емили се нуждае от някакво чудо.