— Почакай само да видиш детската площадка — тя му връчи една торба, пълна с играчки, които би трябвало да запълнят времето му през деня, след това взе една чанта, в която се намираше обядът им, както и няколко сандвича. Докато вървяха към площадката, тя забеляза колко по-силен изглежда синът й. Краката и ръцете му бяха загорели от слънцето и в движенията му се забелязваше енергичност, каквато не бе виждала от времето преди да се разболее.
— На площадката вече всичко е готово — каза тя. — Виж, поставихме и няколко маси за пикник, така че има къде да седнеш и да си рисуваш.
Беше му купила нов комплект от бои за рисуване, който включваше цели четиридесет и осем цвята, вместо досегашните жалки двадесет и четири. Купи му и нови панталони, както и пижама, на която бяха нарисувани състезателни автомобили. Когато му бе позволила да си избере сам скъпа тениска, той бе подминал тези с детински рисунки на герои от анимационни филми и се бе спрял на една с надпис „Macho Man“.
Тя погледна към собствените си дрехи. Почистваше мръсотиите и боята от черните си оксфордки всеки ден и те все още бяха в доста добро състояние. Благодарение на гардероба от стари дрехи на Ани Глайд досега не беше й се наложило да изхарчи дори и пени за себе си.
Пикапът на Гейб се появи иззад завоя и се отправи към паркинга, придружен от облак прах. Едуард се присламчи към костенурката, където, поне така предполагаше Рейчъл, имаше намерение да се скрие, доколкото може от Бонър. Тя се отправи към камионетката, наблюдавайки как Гейб слиза от нея с типичните си мързеливи движения.
Вчера й беше дал ключа за къщата на Кал, за да може да търси библията, докато той бе на вечеря с Етън. Не я бе открила, но все пак оценяваше жеста му.
Той я погали с поглед докато се приближаваше и на нея почти й се зави свят при спомена за това как го чувстваше вътре в себе си само преди два дни.
— Добро утро — гласът му бе плътен и леко пресипнал от сексуално желание.
Бризът повдигна полите на роклята й и те докоснаха джинсите му.
— Добро утро и на теб — чувстваше, че езикът й е някак си тромав.
Той плъзна ръка под косата й и я хвана за задната част на шията.
— Днес няма да има секс.
Но те не бяха сами, тя бе неразположена, той не знаеше за Едуард, а и все още контролираше заплатата й. Отдръпна се от него с въздишка на съжаление.
— Не мога да си позволя да те имам.
— Пак ли се връщаме на това?
— Страхувам се, че да.
Гейб не каза нищо. Само се намръщи при вида на изцапаната й с боя рокля и обувки, което явно го дразнеше все повече с всеки изминал ден.
— Оставила си онези джинси на Джейн в къщата, след като си търсила библията. Защо не ги взе със себе си?
— Защото не са мои.
— Кълна се, че днес вече ще ти купя нови.
— Не искам да ми купуваш нищо — тя повдигна вежди към него. — По-добре ми увеличи надницата.
— Няма да стане.
Една хубава разправия бе нещото, от което се нуждаеше, за да се разсее, и тя войнствено сложи ръце на кръста.
— Съдирам си задника да работя за теб, Бонър. Няма мъж на този свят, който би свършил толкова работа колкото мен при тази мизерна надница.
— Вярно е — отвърна той добродушно. — Ти си най-изгодният работник в града. И не забравяй, че получаваш точно толкова, колкото се бяхме разбрали още в началото.
Всъщност много повече, ако вземеше предвид допълнителните придобивки под формата на кола и подслон. И въпреки това, ако продължаваше така, тя нямаше да бъде в състояние да задели абсолютно нищо настрани, а ако не успее да открие тази библия, двамата с Едуард щяха да останат заклещени в Салвейшън завинаги.
Трябваше да му каже, че днес е взела Едуард със себе си, и въпреки че работодателят й в последно време не й се зъбеше често, тя все пак не гореше от желание да му съобщи новината. В продължение на няколко секунди се занимаваше с косата си, привързвайки я на опашки с ластика.
— Надявам се, че няма да имаш нищо против, но днес е събота и трябваше да взема Едуард с мен.
На лицето му се изписа предпазливо изражение.
— Не го виждам.
Тя посочи с глава към площадката.
— Крие се. Страх го е от теб.
— Но аз не съм му направил нищо лошо.
Това, разбира се, въобще не беше вярно, но на Рейчъл не й се искаше да влиза в спорове на тази тема.
— Бях ти казал да не го водиш тук — той я изгледа продължително.
— Казах ти вече, събота е и няма къде да го оставя.
— Мислех си, че Кристи се грижи за него в съботите.
— Прави го от добро сърце, но аз не искам повече да й утежнявам живота. Освен това тя скоро ще се мести в новото си жилище и има да върши достатъчно много други неща.
Гейб погледна към площадката, но Едуард все така не се виждаше. Неприязънта му към сина й много я засягаше. Толкова ли не можеше да разбере колко специален бе Едуард? Как бе възможно един интелигентен човек да се запознае с Едуард и да не се влюби моментално в него?