— Добре — тросна й се той. — Но го дръж под око, да не вземе да направи някоя беля.
— Това е кино, Гейб, не е магазин за китайски порцелан. Няма какво толкова да се счупи.
Без да каже нищо, Гейб се запъти към багажника на пикапа, откъдето взе една дървена макара с навит на нея кабел и влезе в снекбара.
Отношението му към Едуард много й напомняше за някакъв вид предателство. Ако изпитваше някакви чувства към нея, би трябвало да изпитва подобни чувства и към сина й. Ако той…
Тя изведнъж се сепна. Беше започнала да мисли за Гейб така, сякаш имаха някакво общо бъдеше, вместо да си спомни, че връзката й с него имаше само два аспекта: той й беше началник и в същото време бе нейната сексуална играчка. Това бе всичко.
Тринадесета глава
— Аз съм лисица, аз съм лисица, аз съм лисица.
Кристи притисна ръка към гърдите си, които едва бяха закрити от една небесносиня блузка с широко деколте, препасана в чифт бели джинси, толкова тесни, че биха показвали отпечатъците от бикините й, ако тя бе обута с такива, а не с нещо, подобно на ремък, което не оставяше никакви отпечатъци.
Докато се настаняваше зад безупречно подреденото бюро в канцеларията си, сърцето й биеше толкова учестено, че го усещаше чак в гърлото си. Не можеше да го усети обаче с дланта си, тъй като й пречеха гърдите, великолепни гърди, станали такива най-вече благодарение на сутиена Уондърбра, сутиен, който продавачката от бутика в Ашвил горещо й бе препоръчала да си купи заедно с още няколко десетки абсолютно необходими артикула. Те бяха погълнали значителна част от спестяванията, с които бе възнамерявала да обзаведе спалнята в новия си апартамент.
Беше се подготвяла за това в продължение почти на две седмици, от вечерта, когато бе споделила с Рейчъл за чувствата си към Етън. След четири дни й предстоеше да се нанесе в новия апартамент и според нея точно сега бе моментът да постави едно ново начало.
Бризът подухващ от отворения прозорец, се заигра с една къдрица от тъмната й, фина коса. Сега тя бе късо подстригана и тупирана. Точно това й беше казала фризьорката: „Сега ще я тупираме. Тупирането е елементарно и в същото време много ефектно.“
И сега косата й я гъделичкаше по бузите и й стигаше само до задната част на шията. Няколко кичура се спускаха над челото и почти влизаха в очите й.
Когато вчера се прибра вкъщи след всичките си козметични промени и видя как Рейчъл зяпна от изненада, тя почти се разплака.
Рейчъл обаче бе избухнала в гръмогласен смях.
Кристи, изглеждаш като една изключително стилна уличница! Казвам го в най-добрия смисъл на думата.
След това Рейчъл я бе прегърнала и бе започнала да се суети около нея, карайки я да й покаже всичките й покупки: дрехите и бельото, новия си грим и невероятно скъпия и зноен парфюм, който бе накарал Едуард да сбърчи нос и да й заяви, че мирише на списание.
След като се възхити на всичките й покупки, Рейчъл й каза, че изглежда страхотно, след това я изгледа с характерния си, подозрителен поглед.
— Ти правиш това заради себе си, нали, Кристи? Правиш го, защото ти искаш така, а не само защото се опитваш да привлечеш вниманието на този Етън Бонър.
— Правя го заради себе си — бе отвърнала Кристи, макар и двете да знаеха, че това е лъжа.
Ако зависеше от нея, тя би си върнала незабавно предишната дълга и права коса, старите, безлични дрехи, предишното лице, лишено от всякакви мазила, с изключение на малко червило. Ако го правеше заради себе си, тя би предпочела отново да е незабележима, тъй като така й харесваше. Вече копнееше да бъде незабележима. Беше родена да бъде такава.
Но с тази си незабележимост не би имала никакъв шанс да привлече вниманието на мъжа на мечтите си.
Кръвта й замръзна, когато чу уверените му стъпки в коридора. Църковната канцелария не работеше в понеделник, затова имаха много работа за наваксване днес. Мили Боже, накарай го да се изпълни с похот колкото се може по-бързо, защото не знам дали ще мога да издържа в този вид дълго време.
— Добро утро — влезе той забързано в офиса. — Донеси ми доклада от събранието на мисията, ако обичаш, искам да го прегледам набързо. След това ще се опитаме най-после да уточним мероприятията за юли — той мина покрай бюрото й и влезе в кабинета си без дори да я погледне.
Старата, добра, незабележима Кристи Браун.
Тя грабна чантичката си, и взе миниатюрния флакон с парфюма и пръсна равностойността на поне десет долара върху деколтето. След това направи бърз преглед на външността си в огледалцето на новия си козметичен комплект: съвсем малко пудра, леко повдигнати вежди, дебели, опушено кафяви мигли и яркочервена уста.