Мили Боже! Тази уста! Но продавачката от магазина за грим бе настоявала на този цвят червило, а и Кристи си спомни какво й беше казала Рейчъл тази сутрин. Само един поглед към устата ти, Кристи, и на преподобния отец Жребец ще му дойдат едни много срамни мисли. Не че теб би те интересувало това, нали си купила това червило заради самата себе си…
Кристи взе старателно подредените документи, от които се нуждаеше, но в следващия миг ги изпусна от разтрепераните си ръце. Докато се навеждаше, за да ги събере, тя видя прясно лакираните си пръсти да се подават иззад каишките на елегантни златисти сандали и се почувства така, сякаш гледаше нечии чужди крака.
Аз съм лисица. Аз съм лисица. Аз съм една глупава тупирана лисица.
Етън бе навел замислено глава над някакъв каталог пред себе си. Днес беше облечен с бяла риза с виненочервена ивица на нея и морскосини панталони. Дългите му, добре поддържани пръсти си играеха с ръба на каталога и тя си представи как същите тези пръсти си играят с откопчалката на нейния Уондърбра.
С разтуптяно сърце тя остави поискания от него доклад на бюрото, механично подреди една купчина писма, след това седна на обичайното си място срещу него. Когато кръстоса краката си, невероятно впитите джинси почти спряха кръвообращението й, но тя реши да не обръща внимание на това дребно неудобство.
Етън започна да чете доклада.
— Понякога ми се иска да ги подпаля на клада тези хора. Искам тазгодишната Кампания на Състраданието да е най-добрата, която сме провеждали досега, а събранието на мисията няма нито една оригинална идея в това отношение.
— Защо не се обърнем към класа за образование на възрастни, може би ще могат да допринесат за планирането на кампанията — Погледни ме най-после! Вдигни поглед и ми дай възможност да те зашеметя!
— Да, това е добра идея. Обади се на Мери Лу и поговори с нея.
Почувствай ме, моля те! Тази мисъл я накара цялата да се изчерви. Тя се размърда и изпрати към него свежа порция парфюм.
Етън също се размърда, но така и не вдигна глава.
Тя побутна календара за юли през бюрото. Той нямаше начин да не забележи, че на ръката си имаше шест пръстена, съблазнителни малки златни и сребърни гривнички, които се гушеха една до друга също като ръцете на любовници.
Той обаче нищо не забеляза.
— На десети има голямо струпване на мероприятия. Имам заседание на синода. Или ще трябва да отложим пикника, организиран от Библейското училище, или ще трябва да минат без мен.
Искаше й се да побегне от този офис, но направеше ли го сега, никога повече нямаше да може да се подложи на подобно изпитание. Изправи се почти насила на крака, заобиколи бюрото му и застана точно до него.
— Децата ще бъдат много разочаровани, ако не присъстваш. Дали да не преместим пикника в четвъртък?
Той подсмръкна. Кристи му подаде една кърпичка от кутията на бюрото и Етън избърса перфектно оформения си нос.
— Това не е ли денят, в който каним родителите на обяд?
— Не е проблем — тя леко притисна бедрото си към него. — Можем да го преместим по-рано през седмицата.
— Добре — той захвърли кърпичката в коша. — Напомни ми за всеки случай, да не би да забравя да дойда.
Не би могла да понесе повече. Сочейки нещо в календара, тя се наведе напред и завря едната от силно повдигнатите си гърди точно под очите му.
— А двадесет и трети ще е най-подходящата дата за шествието на клуба „Приятели на Исус“.
Тишина. Дълга, напрегната тишина.
Мускулите в задната част на елегантния му врат се стегнаха. Красивите му пръсти се отпуснаха на бюрото и докато Кристи чакаше мъжът на нейните мечти да вдигне поглед, сякаш целият й живот премина като на кино лента пред очите й, всичките тридесет скучни години.
Той бавно вдигна глава, движейки я сантиметър по сантиметър, но когато погледът му най-сетне достигна до лицето й, явно беше загубил дар слово. Накрая все пак мускулите в гърлото му започнаха да работят и той преглътна мъчително.
— Кристи?
Каза си, че трябва да си представи, че е Рейчъл. Какво би направила Рейчъл в подобна ситуация? Тя наклони леко брадичка и сложи треперещата си ръка на хълбока.
— Да? — в момента, в който изрече тази единствена дума, тя почти се задави.
Никога досега не бе отговаряла на някого по този начин.
Той я гледаше втренчено.