— Нова… ъъъ… нова блуза?
Тя кимна и се опита да изглежда отегчена, но това никак не беше лесно, тъй като за първи път в живота си усещаше, че е привлякла цялото внимание на Етън Бонър. Започна да се поти и искрено се надяваше, че не си личи.
Той не я гледаше толкова втренчено нарочно, знаеше това. По-скоро изглеждаше, че просто не може да контролира очите си. Огледа косата й, грима й, алените й устни, гърдите и дрехите й, след това отново гърдите.
След това бавно започна да се съвзема. Веждите му се сключиха и в гласа му се почувства някаква груба нотка, която никак не бе присъща на човек, обзет от похотливи желания.
— Какво си направила със себе си?
Искаше й се да се разреве, но Рейчъл би я убила, ако се даде толкова лесно.
— Аз… ами-и-и, малко бях отегчена от външния си вид и реших, че е време за промяна.
— Промяна, изглеждаш като… като… — очите му още веднъж се спряха на гърдите й, след това дълбоко си пое дъх. — Можеш да обличаш каквото си искаш, когато не си на работа, но това облекло определено не е подходящо за този офис.
— Кое не е подходящо?
— Ами тези джинси например.
— Но ти почти винаги идваш на работа в джинси. Били Дейк също носи джинси, когато ме замества.
— Да, но… Добре де, джинсите са добре. Разбира се, че са добре, но… — очите му отново се спряха на гърдите й. — Червилото ти… ъъъ… е малко… Ами прекалено ярко е.
Тя изведнъж изпита гняв. Знаеше как му текат лигите за Лора Делапино с нейното още по-ярко червило, но тъй като сега насреща му бе старата и надеждна Кристи Браун, той бе готов единствено да критикува. Не можеше да си представи, че Рейчъл би стояла примирено и би се оставила някой мъж да се държи по този начин с нея.
— Не харесваш червилото ми значи — изрече с равен глас тя.
— Не съм казал такова нещо. Не е моя работа да го харесвам или не. Просто си мисля, че за един църковен офис…
Рейчъл не би се оставила така. В никакъв случай. И Кристи също нямаше подобно намерение.
— Щом не го харесваш, можеш да ме уволниш.
Той я погледна шокирано.
— Кристи!
Трябваше да се измъкне оттук, преди да се е разплакала.
— Виж сега, няма нужда да се разстройваш — той се изкашля. — Сигурен съм, че когато имаш време да помислиш малко за това…
— Вече съм мислила и напускам!
Тя се завтече навън, грабна чантичката си от своята канцелария и хукна към колата. Когато най-после я отключи с трепереща ръка и се вмъкна вътре, тя се строполи върху волана и избухна в сълзи. Наистина ли беше очаквала той да се влюби в нея, само защото беше приповдигнала гърдите си? Та тя си беше все същата глупава, безинтересна жена, която бе прекарала по-голямата част от живота си в мечти за мъж, който никога не би си и помислил за нея, дори и ако живееше хиляда години. Само че сега вече беше и безработна.
През сълзите си видя задната врата да се отваря рязко и оттам тичайки да излиза Етън. Не можеше да му позволи да я види в сегашното й състояние, една патетична неудачница, оплакваща мизерния си живот. Бързо постави ключа и запали колата.
— Кристи! — извика Етън, бягайки към нея.
Тя даде пълна газ и подкара към изхода на паркинга.
Той продължаваше да бяга отстрани на колата.
— Спри, Кристи! Преиграваш! Нека да поговорим.
И в този момент тя направи немислимото. Свали стъклото си, извади ръка навън и показа на отец Етън Бонър средния си пръст.
Два дни бяха минали откакто Кристи се бе появила на работа облечена като уличница, а Етън все още не се бе съвзел от шока.
— Само я гледай как се държи! — погледът му се спря на дансинга на „Маунтинърс“, където Кристи Браун танцуваше с Анди Майлс, младеж, който бе поне десет години по-млад от нея.
Движенията й бяха леко преднамерени, но явно никой от насядалите по дървените маси посетители на бара не забелязваше това.
Кристи се бе появила в „Маунтинърс“ облечена в прилепнала черна пола, която свършваше доста над коленете й, и с блуза в пъпешов цвят с много широко деколте, под която се виждаха гърди, за чието съществуване никой дори и не беше подозирал досега. Бе допълнила тоалета си с бляскава огърлица в черно и златно, краят на която си почиваше точно там, където се съединяваха гърдите й. Фалшиви диаманти проблеснаха през къдриците на тъмнокестенявата й коса, които се спускаха над лицето й докато танцуваше.
Преди Кристи да влезе в бара, Етън кротко ядеше сандвич и се опитваше да измъкне от Гейб информация относно връзката му с вдовицата. Предната седмица, когато я беше заловил с ракличката, в която Джейн съхраняваше компютърните си дискове, той сериозно се беше зачудил дали между брат му и Рейчъл няма нещо по-сериозно от отношенията им работодател — работник. Тази вероятност го плашеше до смърт. Рейчъл няма начин вече да не е разбрала, че Гейб е доста богат. Брат му винаги се отнасяше нехайно по отношение на финансовите въпроси, тя пък бе абсолютна използвачка. Всеки път, когато го погледнеше, тя вероятно виждаше една ходеща и говореща машина за пари.