Но опитите му да научи повече за личния живот на Гейб бяха секнали в момента, в който пристигна Кристи.
— Тя идва тук сама — тихо възкликна Етън. — Дори не е взела някоя приятелка със себе си — той изгледа партньора на Кристи на дансинга. — Кълна ти се, Гейб, навремето я помня, че беше бавачка на Анди Майлс, още когато беше бебе!
— Не ми изглежда някой от тях да се сеща за това в момента — отвърна Гейб.
Кристи не за пръв път идваше в „Маунтинърс“. Тъй като в областта имаше сух режим, местните жители плащаха минимален членски внос за привилегията да принадлежат към някой от частните бутилкови клубове. „Маунтинърс“ разполагаше с малък ресторант, където се предлагаше най-добрата храна в града, и с оживен бар в задната част, който често се използваше като място за провеждане на мероприятия от градски мащаб.
„Маунтинърс“ бе напълно почтено заведение и през последните години Кристи често бе обядвала тук или пък прекарваше вечерите си с приятели или семейството си, но никой досега не я бе виждал така. Сама. В бара. През нощта. И облечена по този начин.
Етън едва смогваше да сдържа гнева си.
— Знаеш ли какво направи тя във вторник, на паркинга, след като избяга от мен? Показа ми среден пръст. Кристи Браун!
— Мисля, че вече ми спомена за това — напомни му Гейб. — Три пъти.
— Ще се мести в новия си апартамент през този уикенд. Не мислиш ли, че човек, който цял ден е събирал багажа си, би трябвало да е прекалено уморен, за да се отдаде на веселба?
— Не ми изглежда никак уморена.
Кристи се засмя на нещо, казано от Анди, и го остави да я заведе обратно до масата си, на която седеше с двама приятели от колежа, дошли му на гости. На Етън му приличаха на банда безделници. Шапките им бяха обърнати обратно, на ушите си носеха обеци, единият имаше нещо подобно и на брадичката си.
Много добре сложени безделници обаче. Анди играеше във футболния отбор на „Норд Каролина стейт“, а размерите на останалите двама подсказваха, че вероятно са негови съиграчи.
— Всичко това е работа на Рейчъл Сноупс.
Пръстите на Гейб силно стиснаха чашата с газирана вода пред него.
— Името й е Стоун. Рейчъл Стоун.
— Тя е превърнала Кристи в… пачавра.
— Стига, Ет!
— Дрехите й са толкова тесни, цяло чудо е, че въобще може да се движи. Но все пак се движи. Гледай, гледай! — Кристи тъкмо се бе облегнала на масата и се бе навела напред, за да чуе това, което й казваше единият от футболистите. — Тя… тя… направо се завира в ръцете им!
— Просто не е за вярване, че никога досега не си забелязвал тези гърди.
— Ти пък да не би да си ги забелязвал.
— Да, но аз не съм работил с нея почти всеки ден от живота си през последните осем години.
Етън все повече се ядосваше.
— Много хубаво направи, че напусна, защото иначе щеше да се наложи да я уволнявам. Как бих могъл да допусна църковната секретарка да се държи по този начин!
— Тя не се облича по-различно от Лора Делапино или Ейми Мейджърс, а ти, мисля, че ги обожаваш и двете — вметна Гейб.
— Те не са Кристи и не мога да разбера, защо се държиш като глупак. Тя си беше съвсем нормална, докато вдовицата Сноупс не се настани при нея. Съвсем очевидно е, че развалянето на Кристи е само една част от плана на Рейчъл да разбуни отново този град.
— Мислиш, че си има план?
Етън повдигна рамене.
— Слушай ме сега, Ет — Гейб леко сниши глас. — Рейчъл се бори с всички сили колкото да оцелее. Обиждат я на всяка крачка, нарязаха гумите й, вилата на Ани стана обект на вандализъм. Така че не ми говори за нейния план да разбуни този град.
Прав беше, разбира се, но Етън в миг забрави за настоящия им разговор, виждайки как Анди надига халбата си с бира към устните на Кристи. Той рязко се изправи на крака.
— Това вече е прекалено! Ще я изведа оттук.
От отсрещната страна на бара Кристи гледаше как Етън се запътва към нея. Отново бе изгладил ризата си, забеляза тя. Беше много стара, но една от любимите му и той полагаше големи грижи за нея.
Етън винаги бе безупречно облечен. Дори беше изгладил вече съвсем избелелите си джинси. Русата му коса бе перфектно подстригана и сресана, очите му бяха кристално сини. Веднъж майка му бе доверила на Кристи, че в семейство Бонър има една огромна, с никого несподеляна тайна. Макар никой да не го бе казвал на глас, всички обичаха най-много Етън.