— Аз не работя вече за теб, забрави ли? И не съм длъжна да нося ключовете ти със себе си.
— Разбира се, че все още работиш за… — той изведнъж замръзна. Бавно измъкна ръка от чантичката, държейки едно малко квадратно пакетче. — Какво е това?
Тя стоеше като гръмната. Усети как цялата се изчервява и това я направи още по-нервна, но бързо се сети, че на паркинга е прекалено тъмно, за да може да се забележи руменината й. Пое дълбоко дъх и се насили да отговори спокойно.
— Това е кондом, Етън. Изненадана съм, че досега не си виждал такова нещо.
— Разбира се, че съм виждал такова нещо!
— В такъв случай защо питаш?
— Защото искам да знам какво прави в твоята чанта.
Неудобството й изчезна и на негово място се появи гняв.
— Това въобще не е твоя работа — тя го грабна от ръката му, пусна го в чантичката и отново я преметна през рамо.
От „Маунтинърс“ излязоха две двойки, едната, от които бе от паството на Етън. Той отново я грабна за ръката и я задърпа към колата, но бързо спря, след като си спомни, че не могат да влязат в нея. Погледна към двойките, които тъкмо се насочваха към паркинга, и Кристи разбра, че иска да се измъкне оттук, преди да е забелязан.
„Маунтинърс“ се намираше на тиха, затворена от едната страна уличка, между бутик за детски дрехи и магазин за сувенири, и двата отдавна затворили. На отсрещната страна на улицата имаше малък парк с няколко маси за пикник и място за игра на деца. Етън вероятно реши, че ще е най-добре да се скрият в парка, тъй като я обърна с лице към улицата и с не особено нежна захватка я поведе натам.
При хубаво време местните хора често обядваха на масите за пикник, разпръснати под дърветата. Ориентирайки се по светлината на уличните лампи, Етън я поведе към най-отдалечената маса.
— Седни.
Никак не й харесваше заповедническият му тон, затова вместо да седне на пейката, както й бе посочил, тя стъпи на нея и седна на масата. Той нямаше намерение да я гледа отдолу нагоре, затова направи същото.
Краката й бяха по-дълги от неговите и затова бяха свити под по-остър ъгъл. Погледна за миг към него и й се стори, че е насочил погледа си към деколтето й, но когато чу сърдития му глас, реши, че най-вероятно само така й се е сторило.
— Аз съм твоят пастор и фактът, че сама жена от моето паство носи в чантата си презерватив, определено ми влиза в работата.
Защо ли се държи по този начин? Етън винаги бе уважавал избора на хората, дори и да не е бил съгласен с него, и тя си спомни за лекциите му пред тийнейджъри относно сексуалната отговорност. Той горещо проповядваше пълно въздържание, като в същото време бе готов да говори и за контрол над раждаемостта и предпазване от СПИН.
— Всяка сама жена от твоето паство, която е сексуално активна, е най-добре да носи едно такова нещо със себе си — отбеляза тя.
— Какво искаш да кажеш с това сексуално активна? Коя си ти… Имам предвид, но… как…
Етън Бонър, всеизвестен с откритото си отношение към сексуалните въпроси, направо заекваше. Най-после успя да се овладее.
— Не знаех, че в живота ти има някакъв мъж.
И последните остатъци от розовия облак се изпариха и на тяхно място се появи някаква отчаяна смелост. Какво имаше да губи в края на краищата?
— Как би могъл да знаеш? Та ти не знаеш абсолютно нищо за живота ми.
Той изглеждаше искрено шокиран.
— Но ние с теб се познаваме още от началното училище. Ти си една от най-старите ми приятелки.
— Това ли е начинът, по който ме възприемаш?
— Разбира се.
— Да, прав си, аз съм ти приятелка — тя преглътна, набирайки кураж. — Но ти не си мой приятел, Етън. Приятелите знаят най-различни неща един за друг, а ти не знаеш нищо за мен.
— Какво говориш? Знам много неща за теб.
— Например?
— Познавам родителите ти, къщата, където израсна. Знам, че си счупи ръката преди две години. И още много други неща.
— Стотици хора знаят същите тези неща. Но те не познават мен. Коя съм аз.
— Ти си една почтена и много работлива християнка, ето коя си.
Явно нямаше смисъл. Беше се опитала да му говори откровено, но той не искаше да я чуе. Тя понечи да стане от масата.
— Трябва да тръгвам.
— Не! — той я дръпна назад и при това движение едната й гърда се опря в ръката му.
Отдръпна се така, сякаш бе докоснал радиоактивен отпадък.
— Виж, аз… аз не искам да те засягам. Сексуалният ти живот си е твоя работа, но като твой пастор аз съм длъжен да те съветвам.
Кристи много рядко избухваше, но думите му много я ядосаха.
— Не ти искам съветите, Етън, тъй като вече съм направила своя избор! Този кондом се намира в чантата ми, тъй като съм решила да направя промени в живота си и искам да бъда готова за тях.