— Сексът преди брака е грях — каза той с променен глас.
След това се размърда до нея, сякаш осъзнаваше, че е прозвучал непоносимо надуто. И отново погледът му се спря на гърдите й, но след това бързо се премести оттам.
— Аз също мисля, че е грях — отвърна тя. — Но също така мисля, че има градация на греховете. Не се опитвай да ме убеждаваш, че убийството или сексуалното насилие не са много по-големи грехове, отколкото личното решение на една тридесетгодишна жена, на която й е писнало да бъде девица.
Очакваше Етън да се изненада поне малко от признанието й, че е девствена, но той не го направи и настроението й се развали още повече, осъзнавайки, че точно това си е и мислел.
— И с кого смяташ да го направиш?
— Не знам още, но търся. Очевидно трябва да е неженен и интелигентен. А също и чувствителен — нарочно наблегна на последната дума, опитвайки се да му подскаже, че това е качество, което той не притежава и никога няма да притежава.
Етън се наежи като таралеж.
— Просто не мога да повярвам, че си готова да загърбиш целия си досегашен благочестив живот заради някакви плътски удоволствия.
С всяка изминала минута ставаше все по-надут и помпозен.
— И какво ми е донесъл този благочестив живот? Аз не притежавам нищо от нещата, които са важни за мен. Нямам съпруг, нямам деца. Нямам дори и работа, която да харесвам.
— Ти не харесваш работата си? — звучеше едновременно засегнат и учуден.
— Не, Етън. Не я харесвам.
— Защо никога досега не си ми казала това?
— Защото бях глупава, смятах, че е по-добре да бъда във вечна депресия заради начина си на живот, отколкото да предприема някакви действия.
— Рейчъл те е подтикнала към всичко това, нали?
— Защо я мразиш толкова?
— Защото тя използва Гейб.
Кристи въобще не вярваше в това, но Етън явно не бе в настроение да бъде убеждаван в обратното.
— Да, прав си, тя е причината, тъй като ми даде кураж. Това е жена, от която се възхищавам. Цялото й съществуване непрекъснато е под угроза, но тя никога не се оплаква и работи повече от всеки друг.
— Гейб обаче значително й улесни живота. Даде й работа, кола. Настани я във вилата на Ани и дори плаща детската градина на детето й.
— Това е тайна. И освен това Рейчъл е дала на Гейб сто пъти повече, отколкото той е дал на нея. Та той сякаш се е събудил за нов живот, откакто тази жена е тук. Дори се смее понякога.
— Просто е успял да се отърси от спомените, това е всичко. И няма нищо общо с нея. Нищо!
Да спори с него на тази тема бе напълно безнадеждно. Поради някаква неизвестна причина Етън бе решил да бъде сляп и да се инати винаги когато ставаше въпрос за Рейчъл.
— Искам да ти кажа, че бих бил много благодарен, ако ми дадеш поне двуседмично предупреждение за напускане, вместо да ме изоставяш по този начин.
Тук вече бе прав. Да напуска така не бе правилно, независимо от причините. Помисли си колко трудно ще й бъде да го вижда всеки ден през следващите две седмици. Но какво пък, нали бе правила това през всичките тези осем години. Какво толкова биха могли да променят още две седмици? А и ще бъде по-добре да получава някаква заплата докато си търси друга работа.
— Добре. Но само при условие, че няма да си пъхаш носа в личния ми живот. И в гардероба ми.
— Не съм искал да наранявам чувствата ти, Кристи. Всичко беше заради шока, който изпитах, когато те видях толкова различна.
Тя се изправи.
— Стана ми студено, ще се връщам вътре.
— Иска ми се да не го правиш.
— Тогава забрави за двете седмици.
— Добре, добре. Съжалявам. Хайде, можеш да седнеш при мен и Гейб.
— Не. Искам да танцувам.
— Аз ще танцувам с теб.
— Това ще е голям жест — той явно смяташе, че единственият начин да я спаси от грях е да се насили да танцува с нея.
— Защо се държиш по този начин?
— Защото така ми харесва — сърцето й се разтуптя. Никак не й беше присъщо да е груба, но сега просто не можеше да се сдържи и думите сами потекоха от устата й. — И защото ми писна да нагодявам живота си по всевъзможни начини само и само за да направя нещата по-лесни за другите хора.
— Мен ли имаш предвид?
— Не искам да говоря повече — тя мина покрай него и се запъти към „Маунтинърс“, макар единственото нещо, което й се искаше в момента, бе да се прибере вкъщи и да остане сама.
Етън я гледаше как се отдалечава и изведнъж се почувства виновен, макар бързо да си каза, че няма основания за гузна съвест.
— Ти имаш чудесен живот — извика той след нея. — Имаш и уважението на всички от този град.
— Е, не е ли това нещо, до което можеш да се гушнеш уютно в една студена зимна нощ — изстреля тя през рамо и в същия момент излезе точно под уличната лампа. Светлината от нея очерта фигурата й по начин, който накара дланите му да се изпотят.