Целият свят е полудял, помисли си той. Пред собствените му очи Кристи Браун се бе превърнала в дама с ново самочувствие. Светлината я обливаше и в косата й сякаш имаше танцуващи светулки. Не беше красива, чертите й бяха прекалено обикновени. Макар да бяха правилни, в тях нямаше нищо изключително. Тя по-скоро бе… секси.
Притесняваше го факта, че си мисли за Кристи по този начин. Имаше нещо неестествено в това, все едно да погледне похотливо някоя монахиня. Но въпреки всичко от вторник сутринта насам той почти непрекъснато си беше мислил за тези гърди.
Прасе! — обади се гласът от небесата. — В Кристи Браун има много повече от гърдите й.
Знам това! — тросна се той. — Всичко останало в нея: тънката талия и приятно закръглените бедра, стройните й крака, тази прическа, както и някаква нова уязвимост — може би това бе най-секси от всичко. Тя не изглеждаше вече толкова върховно компетентна и ефективна, а бе като останалите хора, със своите вълнения и тревоги.
Пъхна ръце в джобовете си и се опита да си отговори защо се вълнуваше толкова много от промените в нея. Защото губеше една адски добра секретарка, ето защо.
Не е вярно — обади се гласът. — Знаеш, че не е вярно.
Добре де, добре! Имаше много истина в това, което бе казала Кристи тази вечер. Той наистина я възприемаше като една от най-старите си приятелки, но досега не бе осъзнавал колко егоистично е това приятелство.
Кристи бе права. Всичко бе много едностранчиво. Той знаеше за по-значимите събития в живота й, но нищо повече. Не знаеше как прекарва свободното си време, кое я прави щастлива, кое я натъжава. Опита се да се сети какво обича да яде, но всичко, което си спомни, бе това, че винаги поддържа запас от люта кафява горчица в хладилника на църквата за сандвичите, които му приготвяше.
Когато си помислеше за Кристи, се сещаше за… Той направи гримаса.
Мислеше си за някаква много полезна изтривалка. Винаги насреща, винаги готова да направи всичко, за да помогне. Никога не искаща нещо за себе си, само за другите.
Етън се втренчи в нощта. Какво мошеничество бе да нарича себе си свещеник. Това бе още един пример за дефектния му характер и още едно напомняне, че ще е най-добре да си намери друга професия.
Кристи бе добър човек, добър приятел, а той я беше обидил. Това означаваше, че се налага да промени някои неща. И имаше на разположение само две седмици, след което тя щеше да изчезне завинаги от живота му.
Четиринадесета глава
Гейб отвори капака на картонената кутия с емблемата на „Кентъки фрайд чикън“ и я подаде на Рейчъл. Седяха на любимото си място за обедна почивка, близо до бетонната костенурка на детската площадка. Огромният бял екран се извисяваше над тях, осигурявайки им сянка от обедното слънце.
Девет дни бяха изминали от онзи дъждовен следобед, през който се бяха любили. Откриването на киното бе насрочено за след една седмица, но вместо да се концентрира върху събитието, всичко, за което си мислеше Гейб, се свеждаше до това как да има отново това сладко тяло под себе си. Само че тя май не изпитваше същото желание. Първо бе това нейно неразположение. След това не бе искал да я притеснява, тъй като знаеше колко сериозен бе финансовият проблем за нея и в същото време му се искаше тя да осъзнае колко абсурдни бяха съображенията й.
Търпението му обаче бе на привършване. Не оставаха още много дни, през които щеше да има работа за нея, затова бе решил да действа.
— Сигурно ще се радваш да чуеш, че вече съм измислил отговора на нашата малка дилема.
— За коя дилема става въпрос? — тя извади едно бутче от кутията.
Вече бе забелязал, че най харесва бутчетата. На него най̀ му се услаждаха пилешките гърди, и докато изваждаше едно такова парче от кутията, той се наслаждаваше на това, което можеше да види от нейните гърди, надниквайки зад разкопчаните копчета на днешната й рокля, червена, грозновата дреха, която си спомняше, че Ани бе носила, когато той бе толкова малък, че още седеше в скута й.
Рейчъл бе издърпала полите й нагоре и бе протегнала напред голите си крака. Бяха загорели от слънцето и тук-там се виждаха лунички. На едното й коляно се забелязваше белег от стара рана, а на другото имаше бинт, който той лично бе поставил тази сутрин, след като тя не искаше да обърне внимание на едно охлузване. Още по-зле бяха прасците й. Виждаха се няколко ожулвания и драскотини. Тя работеше много усилено и не се задоволяваше да върши само по-леката работа, която се опитваше да й дава Гейб в последно време.