Една сянка помрачи мислите му, когато си спомни как Чери се бе притеснявала за теглото си. Беше й казал, че ще я обича дори и да стане сто и петдесет килограма, но така или иначе тя винаги си броеше калориите. Би я обичал дебела или слаба. Би я обичал обездвижена, стара, сбръчкана. Нямаше нещо, което би могло да е случи на тялото й, което да го накара да спре да я обича. Дори и смъртта.
Той захвърли наполовина изяденото пилешко късче в торбата, опъна се по гръб на тревата и постави ръка пред очите си, сякаш искаше да подремне малко. Почувства ръката й върху гърдите си и чу гласа й, който вече не бе ядосан.
— Разкажи ми за тях, Гейб. За Чери и Джейми.
Кожата му настръхна. Отново се беше случило. Тя бе изрекла имената им. Дори и Етън не го правеше вече. Брат му несъмнено искаше да му спести спомените, но Гейб бе започнал да мисли, че те вече не съществуват в ничия памет, освен в неговата.
Желанието да говори бе почти неудържимо, но той се опита да се придържа към малкото остатъци благоразумие, които му бяха останали. Може и да не беше с всичкия си, но не бе и толкова луд, че да започне да разказва за добродетелите на мъртвата си съпруга на жена, с която възнамеряваше да се люби при първата удала се възможност. Освен това не искаше да дава повод на Рейчъл и на острия й език да изпробват по някакъв начин остроумието си върху неговите спомени.
Мускулите на раменете му потрепнаха. Защо се опитваше да се самозаблуждава? Рейчъл би го направила на нищо заради много неща, но не и във връзка със спомените му. Не и за това. И въпреки всичко той се съпротивляваше.
Ръката й все така си стоеше близо до сърцето му, а мекият й дъх погали бузата му, когато заговори с нежност, каквато той отдавна не познаваше.
— Всички са прекалено тактични, за да ти го кажат, Бонър, но ти си изправен пред реалната опасност да се превърнеш в един от онези самовглъбени, самосъжаляващи се хора, които никой нормален човек не може да трае. Не че нямаш достатъчно основания за самосъжаление и ако не беше толкова млад, това дори би било разбираемо.
Кръвта му изведнъж закипя и почувства как го обзема ужасен гняв. Тя изглежда почувства конвулсията на мускулите му, тъй като успокоително го потупа с ръка по гърдите. Един косъм от косата й падна върху устните му. Той усети аромата на шампоана й, който му напомняше едновременно за слънчеви лъчи и за кристалночист дъжд.
— Кажи ми как се запозна с Чери.
Отново името й. Гневът му се изпари и той почувства страхотна необходимост да говори за нея, да я направи отново реална. Въпреки това му трябваше известно време, за да може да подбере думите си.
— На един пикник на неделното училище — той изпръхтя, когато острият лакът на Рейчъл се заби в корема му.
Инстинктивно вдигна ръка и отвори очи. Тя се бе разположила удобно на гърдите му, все едно че се намираше в шезлонг, и вместо да направи една от онези съчувствени физиономии, които вече бе свикнал да вижда, когато се говореше на тази тема, тя се усмихваше.
— Били сте още хлапета! Тийнейджъри ли?
— Дори и такива не бяхме още. Само на по единадесет години и тя тъкмо бе дошла да живее в Салвейшън — той се настани в полуседнало положение, премествайки малко лакътя й, така че да не е насочен директно към диафрагмата му. — Бягах по поляната, без въобще да внимавам през къде минавам, и разлях чаша „Куулейд“ отгоре й.
— Бас хващам, че не е била очарована от това.
— Тя направи най-странното възможно нещо. Погледна ме изотдолу, усмихна се и каза: „Знам, че съжаляваш.“ Само това. Знам, че съжаляваш.
Рейчъл се засмя.
— Прилича ми на човек, който не може да се сърди.
Гейб също се усмихна.
— Такава си беше. Винаги мислеше само най-доброто за хората и не мога да ти опиша колко често това я вкарваше в неприятности.
Той се излегна отново в тревистата сянка на огромния киноекран, но този път остави спомените да го завладеят. Един след друг те се връщаха при него.
Наблизо изжужа пчела. Пропя щурец. Пропитият със слънчева светлина косъм на Рейчъл помръдваше между устните му.
Клепачите му започнаха да натежават и той неусетно заспа.
На следващата вечер Рейчъл и Едуард помагаха на Кристи да си разопакова багажа. Новият й двустаен апартамент бе малък и уютен, с малко балконче и компактна кухня. Тъй като се намираше на последния етаж, на тавана също имаше прозорец, през който да влиза директно слънчевата светлина. Стените бяха прясно боядисани с бяла боя и всичко миришеше на ново.
Обзавеждането й бе докарано от склада малко по-рано през деня. То се състоеше предимно от семейни мебели, които родителите й бяха изоставили, когато се местеха във Флорида, и сега Кристи ги разглеждаше с видимо неудоволствие.