Чу някакъв шум зад себе си и се обърна. Рейчъл стоеше на вратата, беше разрошена и хубава. Огледа ризата, която използваше за нощница, и каза малко раздразнено:
— Толкова ли нямаш нещо друго за през нощта?
— Какво му има на това?
— Това е риза на Кал. Ако непременно искаш да си с риза, можеш да използваш някоя от моите — той хвърли куфара си на леглото, отвори го и извади една бяла риза. Беше чиста, но тук-там си личаха предишни лекета, които не бяха излезли от прането.
Рейчъл я взе и я огледа критично.
— Неговата е много по-хубава.
Той я изгледа разгневено и тя му се усмихна невинно в отговор.
— Но пък твоята изглежда много по-удобна.
— Адски права си.
Тя отново се усмихна и Гейб почувства как в него се разлива някакво удоволствие. Зачуди се как ли успяваше да открие нещо весело дори и в най-малките неща при този труден неин живот.
Рейчъл го погледна лукаво със зелените си очи и той трябваше да се подпре някъде. Тя постави предизвикателно ръка на хълбока си, като по този начин повдигна ризата си нагоре с още няколко сантиметра. Направо го влудяваше, но изглежда въобще не си даваше сметка за това.
— Ако очакваш от мен да готвя, ще трябва да купуваш всичката храна — заяви тя.
— Защо пък ще очаквам ти да готвиш? Аз вероятно бих се справил много по-добре с тази задача — не се стърпя да я подкачи той.
Тя се замисли за момент.
— Освен това ядеш много повече, така че не би било честно да харча парите си за твоята храна. Наистина, Гейб, ти имаш най-огромния апетит, който съм виждала някога. Непрекъснато ядеш.
Преди да реши как да отговори на това, един тънък глас прекъсна престрелката им.
— Мамо?
На вратата, малко зад Рейчъл, бе застанало момчето. Имаше нова пижама, толкова голяма, че се бе наложило да запретне ръкавите и крачолите. Това явно бе един от методите на Рейчъл да пести пари, като същевременно гледа в бъдещето.
Тя се приближи до него и когато се наведе, Гейб видя долната част на бикините й. Момчето го изгледа безизразно и след това заби поглед в земята. Гейб им обърна гръб и се зае да си разопакова нещата.
— Хайде, миличък, ела да си легнеш отново — обърна се Рейчъл към сина си.
— Той какво прави тук?
Тя бързо го изблъска навън в коридора.
— Тази къща е на Гейб. И той може да идва тук, когато си поиска.
— Къщата е на пастор Етън.
— Те с Гейб са братя.
— Не са — Гейб ги чу да влизат в бившата шивалня на Ани. Момчето каза нещо, което той не успя да чуе добре, но му прозвуча като обезглавявам — доста странна дума в устата на едно петгодишно хлапе. Момчето беше с особен характер и Гейб знаеше, че трябва да изпитва съжаление към него, но спомените изведнъж отново го завладяха.
Джейми, в пижамата си, току-що излязъл от банята, с това малко венче от тъмна, влажна коса точно на върха на главата му. Начинът, по който се сгушваше в скута му, взел любимата си книга. Понякога заспиваше много преди да са стигнали края на приказката. Седеше там със спящото дете, което все повече натежаваше в ръцете му, хванал малкия му бос крак в едната си ръка…
— Имаш ли нужда от нещо?
Не бе усетил кога се е върнала Рейчъл. Примигна с очи и кимна.
— Да — той шумно изпусна въздуха от дробовете си. — Нуждая се от теб.
Рейчъл веднага се приближи към него, притисна тялото си към неговото и той разбра, че цялото това чакане е било толкова мъчително за нея, колкото и за него. Плъзна ръце под ризата й, всъщност ризата на брат му, и докосна меката плът отдолу. Но в следващия момент тя се откъсна от ръцете му. Гейб почувства как ледена тръпка преминава през него, но бързо осъзна, че е отишла просто да заключи вратата.
Колко пъти двамата с Чери бяха правили това? Да заключват вратата на спалнята в тяхната стара фермерска къща в Джорджия, опасявайки се, че Джейми може да ги завари. Болката отново се върна.
Рейчъл го хвана за брадичката и мекият й шепот погали бузата му.
— Остани с мен, приятелю. Аз също се нуждая от теб.
Тази жена сякаш винаги успяваше да го разбере. Ръцете му отново се озоваха по топлото й тяло. Тя се изви към него и започна да му съблича дрехите. Беше задъхана, искаща и малко тромавата й нетърпеливост го възбуди до такава стенен, че повече не можеше да разсъждава. Само след секунди беше съвсем гол, ако не се брои чорапът на единия му крак.
Беше познавал тялото на Чери толкова добре, колкото и своето собствено. Къде харесваше да бъде докосвана и как искаше да бъде галена. Но Рейчъл все още си оставаше една мистерия.
Той свали ризата й, като нарочно бе достатъчно груб, за да скъса няколко от копчетата, така че Рейчъл да не се изкушава да я облича отново. След това я бутна обратно на леглото.