Сребърните точици изведнъж се превърнаха в експлозия на фойерверки и земята под нея започна да се движи. Опита се да запази равновесие, но не й се удаде. Главата й клюмна и коленете й се подкосиха. Фойерверките преминаха в някаква мастилена чернилка.
Десет минути по-късно, когато Гейб Бонър се върна в киното, той завари момчето свито на земята, пазещо безжизненото тяло на майка си.
Втора глава
— Събуди се.
Нещо влажно се разля по лицето на Рейчъл. Потрепервайки с клепачи, тя отвори очи и видя над себе си частици от някаква синьо-бяла светлина. Опита се да ги прогони, примигвайки с очи, след това изведнъж я обзе паника.
— Едуард?
— Мамо.
Изведнъж всичко нахлу в съзнанието й. Колата. Киното. Опита се да фокусира погледа си. Светлината идваше от неоновата лампа на тавана на снекбара. А тя лежеше на бетонния под.
Гейб Бонър бе приклекнал на коляно до нея, а Едуард стоеше точно зад него. На малкото му момчешко личице беше изписана огромна тревога.
— О, миличкият ми, съжалявам… — тя се опита да се надигне и да седне. Нещо в стомаха й се надигна и тя разбра, че ще повърне.
Бонър бутна една пластмасова чаша към устните й и тя усети, че по езика й се разлива вода. Мъчейки се да се пребори с гаденето, тя направи опит да се извърне от чашата, но той не й позволяваше. Водата се разля по брадичката й и потече по шията. Преглътна една малка част от нея и веднага усети, че стомахът й се стабилизира. Погълна още малко вода и този път дори почувства едва забележим вкус на кафе, което явно е било пито преди това от чашата.
Едва успя да се изправи в седнало положение, а ръцете й трепереха, докато се опитваше да вземе термосната чаша от ръката му. Той я пусна в момента, в който пръстите им се докоснаха.
— Откога не си яла? — зададе въпроса без в гласа му да се усеща някакъв интерес към отговора й, като в същото време се изправи на крака.
Още няколко глътки вода и две-три дълбоки вдишвания й помогнаха да се окопити дотолкова, че дори да му отговори предизвикателно.
— А, снощи изядох една огромна пържола.
Без да каже нищо, той напъха едно парче кейк в ръката й, шоколадов, с бял крем по средата. Тя отхапа от него, а след това някак си автоматично го подаде на Едуард.
— Изяж го, скъпи. Аз не съм гладна.
— Изяж го! — заповед. Кратка, тросната, нетърпяща възражение.
Искаше й се да го фрасне с кейка по лицето, но нямаше необходимата сила. Вместо това се насили да го изяде, помагайки си с глътки вода, и установи, че се чувства значително по-добре.
— Това ще ми е за урок друг път да не обикалям дискотеките по цяла нощ — успя да избъбри тя. — Този последният танц явно е изцедил всичките ми сили.
Той, разбира се, не вярваше на нито една нейна дума.
— Защо все още си тук?
Никак не й харесваше начинът, по който се беше извисил над нея, затова се напрегна и се изправи, но моментално осъзна, че въобще не може да разчита на краката си. Затова се отпусна в един изцапан с боя сгъваем метален стол.
— Случайно да си забелязал… колко работа съм свършила преди… неизвестно защо да загубя съзнание?
— Забелязах. И ти казах, че няма да те наема.
— Но аз искам да работя тук.
— Съжалявам — с лениво движение той отвори един пакет с чипс и й го подаде.
— Аз трябва да работя тук.
— Съмнявам се.
— Не, наистина. Няма да съжаляваш, че си ме наел, уверявам те… — тя сложи парченце чипс в устата си и направи болезнена гримаса, когато солта от него влезе в съприкосновение с порязаните й на множество места пръсти.
На Бонър явно нищо не му убягваше. Хвана я за китките, след това обърна мръсните й ръце, за да разгледа разранените й длани и още по-големите одрасквания по горната част на ръцете й, чак до лактите. Раните явно не го разтревожиха особено много.
— Изненадан съм, че такава отворнячка като теб не се е сетила да си сложи ръкавици.
— Защото ги забравих в крайбрежната си вила — тя се изправи. — Ще отида до тоалетната, за да измия тази мръсотия.
Не беше изненадана, когато той не се опита да я спре. Едуард я последва до задната част на сградата, където тя се сблъска със заключената врата на дамската тоалетна. За сметка на това вратата към съседната, мъжка тоалетна, бе широко отворена. Като цяло помещението беше доста неугледно, но тя все пак забеляза една купчинка от книжни кърпи и почти неизползван сапун.
Изми се дотолкова, доколкото това бе възможно в момента, и това в комбинация със студената вода, която беше изпила, и храната, която бе погълнала, наистина я накара да се почувства добре. Но тя все още изглеждаше като корабокрушенец. Роклята й бе цялата изпоцапана, а лицето й имаше пепеляв цвят. Започна да реши сплъстената си коса с пръсти, като в същото време се опитваше да измисли как би могла да се оправи със ситуацията.