— Всичко е наред, миличък. Гартеровите змии са съвсем безопасни. Във фермата, където съм израснала, имаше много от тях — тя се изправи и изгледа Гейб със студена ярост. След това взе змията от ръката му и я прехвърли през парапета. — Виждаш ли? Сега ще я оставим да си отиде, за да може да намери семейството си.
Гейб я изгледа укорително. От това момче никога нямаше да стане мъж, ако майка му продължаваше да го покровителства по този начин. Гейб бе приближавал Джейми към змии, още когато прохождаше, стараейки се да го научи да различава безобидните от отровните, и на детето много му бе харесвало да ги докосва. Здравият разум му нашепваше, че има голяма разлика между дете, което е израснало със змии, и такова, което вижда жива змия може би за пръв път в живота си, но синът му беше мъртъв и той не бе в състояние да се вслушва в здравия разум.
Едуард се притисна към нея и тя го помилва по главата.
— Какво ще кажеш за една закуска, господин Ранобуднико?
Той кимна все още притиснат към скута й и Гейб едва чу думите му.
— Пастор Етън каза, че ще е хубаво днес да отида на неделното училище.
Рейчъл изглеждаше раздразнена.
— Може би някой друг път.
Гейб мислено изруга брат си, задето бе втълпил тази идея в главата на момчето. Явно не беше помислил дори за миг какво би изпитала Рейчъл, ако трябва да влезе в църквата, и то по време на служба.
— Същото каза и предната неделя — промърмори Едуард.
— Хайде да отворим новата кутия с бонбони.
— Искам този път да отида.
Гейб не можеше да понася повече ината на хлапето.
— Прави каквото ти казва майка ти.
Рейчъл се извърна към него и понечи да каже нещо, но след това се отказа и бързо вкара момчето в къщата.
Гейб се опита да избяга и от двамата, като предприе дълга разходка в гората, опитвайки се да открие мястото, където навремето си бе изградил свое собствено убежище. Още когато беше на десет или единадесет години, си бе направил няколко клетки и ги използваше, за да се грижи за всякакви ранени животни, които той или приятелите му намираха. Като си помислеше, дори се изненадваше от това колко много животни бе успял да спаси.
Този спомен му донесе само тъга. Сега дори и не искаше да се доближава до животни. Беше успял да изцери толкова много живи същества, но не бе успял да излекува себе си.
Не му се искаше да среща нито Рейчъл, нито момчето, затова когато се върна до вилата, направо се качи на пикапа и се отправи към града. Отби се в „Макдоналдс“ и си взе едно кафе. След това подкара към църквата на Етън и паркира на обичайното си място, една пресечка по-нагоре. През последните няколко недели бе посещавал редовно службата, но винаги сядаше най-отзад, идваше със закъснение и си тръгваше малко по-рано, така че да не му се налага да разговаря с никого.
Рейчъл бе обърнала гръб на Бог, но той не бе в състояние да стори същото. Вярата му не беше толкова силна, колкото на брат му, и досега не бе успяла да му помогне. Но все пак в него се бе запазило нещо и той не можеше да го остави да си отиде.
Въпреки че в последно време Етън доста го дразнеше, все пак му харесваше да го слуша как проповядва. Брат му не беше от онези афиширащи се като безкрайно праведни служители на Бога, които набиваха в съзнанието на хората всевъзможни абсолютизми и се държаха така, сякаш те контролираха единствения път към небесата. Брат му проповядваше толерантност и опрощение, справедливост и съчувствие — всичко, помисли си Гейб, което обаче не демонстрираше спрямо Рейчъл. Етън никога не бе бил лицемер и точно заради това Гейб не можеше да проумее държанието му.
Той се огледа около себе си и установи, че не е единственият закъснял. Кристи Браун тъкмо си проправяше път към едно свободно място на последния ред. Носеше жълта рокля с много къса пола и изражението й буквално приканваше хората да си направят съответните изводи. Той се усмихна в себе си. Както всички останали в Салвейшън, така и той, никога не бе обръщал каквото и да било внимание на Кристи, освен ако не се нуждаеше от някаква услуга. Сега обаче тя се бе превърнала в една стихия, с която всеки трябваше да се съобразява.
След службата отиде до къщата на Кал и му телефонира, за да му съобщи, че се изнася оттам за известно време. Когато чу причината, Кал не успя да сдържи яда си.
— Местиш се при вдовицата Сноупс? Етън ми каза, че ти е завъртяла главата, но аз не му повярвах. И какво, ще живееш с нея?
— Не е точно така — отвърна Гейб, макар да си даваше сметка, че не говори истината. — Тя е обект на нападки и според мен се намира в опасност.
— Тогава защо не оставиш Одел да се погрижи за това?