— На името на дядо ми. Баба ме накара да й обещая, че ще кръстя първия си син на него.
— Добре, но не можеш ли да му викаш Ед, или пък Еди? Никой не се обръща към малко дете с Едуард.
— Извинявай, но не мога да се сетя. Какво ти влиза в работата как се обръщам към сина си?
— Просто искам да ти кажа, че той не си харесва името. Каза ми да го наричам Чип.
В очите й се насъбраха тъмнозелени буреносни облаци.
— Сигурен ли си, че не си ти този, който му е казал, че има нещо нередно с името му? Може би ти си му казал, че трябва да се казва Чип.
— Не.
Тя тръгна към него, с насочен към гърдите му пръст, все едно държеше пистолет.
— Остави сина ми на мира — Бум! — И никога не се осмелявай да заставаш между нас по начина, по който го направи тази сутрин — Бум! Бум! — държанието ти тази сутрин бе ужасно и се надявам повече да не се повтаря. Иначе ще трябва да се изнесеш незабавно оттук.
— В случай че си забравила, това е моята къща — всъщност беше на майка му, но това бяха подробности.
— Нищо не съм забравила.
С крайчеца на окото си Гейб забеляза някакво движение, което привлече вниманието му. Погледна над рамото на Рейчъл и видя, че Едуард се е изправил от външната страна на плъзгащата се врата и слуша разправията им. Дори и от разстояние Гейб почувства неговата бдителност, сякаш с нея можеше да защити майка си.
— Пак ти казвам, Гейб. Остави Едуард на мира.
Той не каза нищо, просто погледна към вратата. Момчето разбра, че го е забелязал и изчезна оттам.
Решителното изражение върху лицето на Рейчъл го накара да се откаже да спори с нея. Вместо това му се искаше да я привлече в спалнята и да започнат всичко отначало. Не можеше да й се насити. Но не бяха сами…
Той извади един лист хартия от задния си джоб и го разгъна. Това бе начинът, по който успокояваше гузната си съвест заради държанието си тази сутрин, но не беше необходимо тя да узнава това.
— Одел ми даде имената на всички, които са били на пистата за излитане през нощта, когато Г. Дуейн се е опитал да избяга.
Лошото й настроение мигом изчезна.
— О, Гейб, благодаря ти! — тя грабна листа от ръката му и седна на кухненската маса. — Вярно ли е това? В този списък има само десет имена. А изглеждаше така, сякаш през онази нощ там имаше поне сто души.
— Имало е четирима души от службата на шерифа. Присъствал е и целият личен състав на полицията в Салвейшън. Това е всичко.
Тя започна да чете имената, но в този момент се чу шум от приближаваща кола. Гейб бързо се запъти към всекидневната, но след миг се успокои, виждайки Кристи да слиза от хондата си. Отново беше облечена екстравагантно, с прилепнали къси панталонки и красива зелена блуза.
Рейчъл се запъти да я посрещне. Едуард се появи откъм страничната стена на къщата и се хвърли в ръцете й.
— Ти се върна!
— Нали ти казах, че ще се върна — тя се наведе и го целуна по върха на главата. — Уморих се да подреждам, затова реших да намина и да видя дали не искаш да отидем на големия пикник, който се организира днес следобед.
— Аууу! Може ли, мамо? Може ли?
— Разбира се. Но първо иди се измий.
Гейб се върна в кухнята и тъкмо си наливаше чаша кафе, когато двете жени влязоха при него.
— Но за какво ти е притрябвала библията на Дуейн? Какво мислиш, че… — Кристи млъкна, забелязвайки Гейб. Той знаеше, че Кристи се безпокои, че Рейчъл остава сама в къщата, и затова забеляза как на лицето й се изписва облекчение. — Здрасти, Гейб.
— Здравей, Кристи.
— Искам библията заради Едуард — каза Рейчъл, без да поглежда приятелката си в очите. — Това е семеен спомен.
Така значи, помисли си Гейб. Тя криеше истината дори и от Кристи. Той бе единственият, посветен в плановете й.
Кристи седна и започна да разглежда списъка.
— Един от тези мъже е откраднал библията в нощта, когато конфискуваха колата ми — Рейчъл взе чашата, която Гейб току-що си бе напълнил с кафе, и отпи една глътка. Не можеше да си го обясни, но някак си му беше хубаво да се отнасят с него по този начин. Рейчъл май бе единственият човек, който очакваше абсолютно всякакви услуги от него.
Кристи замислено заразглежда списъка.
— Не е Пийт Мур. Той не е стъпвал в църква от години.
Рейчъл се облегна на мивката и обви чашата с пръстите на ръцете си.
— Човекът, който я е присвоил, може и да не го е направил поради религиозни причини. Много е вероятно да я е взел просто като сувенир.
В края на краищата Кристи изцяло елиминира шест имена, като уточни, че вероятността да е някой от останалите четирима е много малка. Рейчъл обаче не искаше да се обезкуражава.
— Добре, ще започна с тези четиримата, но ако не открия нищо, ще се насоча и към останалите.