Благодаря ти, Господи!
Беше го помислила някак си автоматично и бързо го изблъска от съзнанието си, когато Едуард се заби в краката й. Нямаше Господ.
— Пастор Етън ми купи захарен памук! — похвали се Едуард. Вниманието му бе напълно фокусирано върху нея и затова дори не забеляза Гейб, който стоеше на около метър отзад. — А Кристи ми купи хотдог, понеже аз почти се разплаках, когато видях прасето… — лицето му се натъжи. — Не можах да се сдържа, мамо. То е мъртво и имаше дупки вместо очи и… Те го убиха и го сготвиха на огъня.
Още една стъпка по пътя към света на възрастните. Тя обърса с палец една капка кетчуп от бузата му.
— Точно на това му викат печено прасе, партньоре.
— Никога повече няма да ям прасе! — и момчето тъжно поклати глава.
Рейчъл реши, че е по-добре да не му споменава за вероятното съдържание на неговия хотдог.
— Кристи ми купи балон, беше червен, но се спука и… — в този момент Едуард забеляза Гейб и млъкна. Придърпа Хорс към гърдите си и промяната в настроението му почти можеше да се докосне. Рейчъл си спомни за грозната сцена със змията. Понякога си мислеше, че разбира Гейб, но грубото му държание тази сутрин бе доказало колко малко всъщност го познава.
Етън се приближи към тях, кимна й студено, след това се заприказва с брат си, демонстрирайки явно пренебрежение към нея. Но тя не беше единствената, която се чувстваше пренебрегната. Усети леко движение до себе си и погледна надолу точно в момента, в който Едуард изпусна захарния си памук върху обувката на Гейб.
Гейб се опита да си отмести крака, но бе твърде късно. Лепкавата розова маса покри кафявата кожа на обувката.
— Беше случайно — бързо каза тя.
— Аз обаче не мисля така — той се втренчи в Едуард, който от своя страна се втренчи в него.
Кафявите очи на сина й гледаха мрачно, но в тях имаше и едва забележима закачливост, която й каза, че наистина съвсем не е било случайно. Той бе очаквал вниманието на Етън и сега винеше Гейб за това, че му го е отнел.
Тя бръкна в старата си платнена чантичка за салфетка, но попадна на тоалетната хартия, която използваше вместо салфетки, за да пести пари. Откъсна едно парче и му го подаде, за да си изчисти обувката.
Етън докосна хлапето по главата.
— Трябва да внимаваш с това, Едуард.
Момчето погледна от Гейб към Етън.
— Името ми е Чип.
— Чип? — усмихна се неразбиращо Етън.
Едуард кимна и заби поглед в земята. Рейчъл изгледа яростно Гейб. Не знаеше точно защо, но някак си чувстваше, че за всичко е виновен той.
— Не ставай глупав! Името ти е Едуард и би трябвало да се гордееш с него. Спомняш ли си какво ти бях разправяла за моя дядо? Това бе неговото име.
— Едуард е глупаво име. Никой не се казва така.
Етън леко стисна момчето за рамото и погледна към брат си.
— Волейболният мач скоро ще започне. Хайде да играем.
— Ти отивай — отвърна Гейб. — С Рейчъл трябва да потърсим един човек.
Етън никак не изглеждаше доволен.
— Не мисля, че това е добра идея.
— Не се безпокой за мен, става ли?
Един мускул потрепна малко над горната челюст на Етън. Рейчъл знаеше, че много му се иска да се нахвърли отгоре й, но откритата враждебност просто не му бе в характера. Затова само прокара ръка по главата на Едуард.
— Ще се видим по-късно, приятел…
Едуард изглеждаше много нещастен, докато наблюдаваше как Етън се отдалечава. Беше разделен от човека, който за него бе станал като идол, и с това целият му ден бе развален.
Рейчъл го хвана за ръката.
— Страхувам се, че от захарния ти памук нищо не става вече. Искаш ли още един?
Гейб напъха и двете си ръце в джобовете и намръщеното му лице ясно показваше какво си мисли в момента. Че тя трябва да накаже Едуард за това, че нарочно бе пуснал захарния памук върху обувката му, а не да му предлага друг. Но Гейб нямаше как да разбере и да знае за всичко, което бе преживял нейният син през краткия си живот.
— Не — прошепна той.
В този момент към тях се приближи Кристи. Бузите й бяха зачервени, а очите й развълнувано блестяха.
— Може и да не ми повярвате, но тази вечер имам среща. Майк Рийди ме покани на вечеря. Познавам го от години, но… просто не мога да повярвам, че се съгласих — Кристи едва бе изрекла новината, преди веждите й да се сбърчат, тъй като радостното й вълнение бе помрачено от несигурност. — А може би не трябваше да приемам. Ще бъда толкова нервна, че сигурно няма да мога две думи на кръст да кажа.
Преди Рейчъл да се опита да й вдъхне кураж, Гейб обгърна раменете й с ръка и леко я притисна към себе си.