— И какво те кара да мислиш, че би могла да е у мен?
— Тъй като знам колко много уважаваше Дуейн. Мисля, че деверът ти е взел библията в нощта, в която Дуейн трябваше да бъде арестуван, и я е дал на теб.
— Да не би да ме обвиняваш в кражба!
Рейчъл си даваше сметка, че трябва да пипа внимателно.
— Не, сигурна съм, че си взела тази библия само за да я пазиш, и оценявам това. Но сега си я искам обратно.
— Ти си последният човек, който би трябвало да притежава библията на Дуейн.
— Не е за мен — Рейчъл се поколеба. — За Едуард е. Той няма нищо, което да е принадлежало на баща му, и библията би трябвало да е негова — това поне беше вярно.
Рейчъл затаи дъх. Керъл погледна към Едуард, чиято уста бе обградена с червеникави трохи. Явно много му бе харесала курабията, затова широко й се усмихна.
Керъл прехапа нервно долната си устна. Въобще не погледна към Рейчъл, заковала бе поглед в Едуард.
— Да. Добре, библията наистина е у мен. Полицаите просто щяха да я захвърлят някъде, а аз не можех да допусна това да се случи. Те не са особено внимателни с нещата, които попадат в ръцете им.
На Рейчъл й се искаше да грабне Гейб и да го завърти в кръг, докато й се завие свят. Но вместо това се насили да говори спокойно.
— Много съм ти благодарна, че си се погрижила за нея.
— Въобще не ме интересува твоята благодарност — тросна й се Керъл. — Направих го заради Дуейн, не заради теб.
— Разбирам — отвърна видимо спокойно Рейчъл. — Сигурна съм, че Дуейн би го оценил.
Керъл се извърна, сякаш не можеше повече да понася да бъде в компанията на Рейчъл.
— Може би ще се отбием до вас по-късно — Рейчъл не искаше да я притиска прекалено, но същевременно бе твърдо решена да се добере до библията колкото се може по-скоро.
— Не. Ще я дам на Етън.
— Кога?
Не биваше да показва нетърпението си, тъй като това би дало възможност на Керъл да чувства, че е в ръцете й, нещо, което със сигурност би й харесало.
— Доколкото знам, в понеделник Етън почива. Ще я занеса в офиса на църквата във вторник.
Не можеше да си представи да чака толкова дълго, затова понечи да се възпротиви, но Гейб рязко я прекъсна.
— Много добре, Керъл, не е толкова спешно. Ще кажа на Етън да те очаква — той стисна силно Рейчъл за ръката и двамата се потопиха в заобикалящата ги тълпа. — Ако продължаваше да настояваш, никога нямаше да видиш тази библия.
Тя се извърна, за да се увери, че Едуард ги следва.
— Не мога да понасям тази жена. Тя съвсем целенасочено ме тормози.
— Два дни няма да променят нищо. Хайде да си вземем нещо за ядене.
— Никога ли не мислиш за нещо друго, освен за стомаха си?
Той плъзна палеца си под късия ръкав на пеперудената й рокля и погали горната част на ръката й.
— Понякога, и напоследък все по-често, си мисля и за други части от тялото ми.
Рейчъл почувства как кожата й настръхва от желание. В същото време откри, че й се иска той да изпитва към нея нещо по-трайно от обикновено сексуално привличане.
— Ти ли черпиш?
— Аз — той я изгледа закачливо.
Тя извърна глава и погледна през рамо.
— Хайде, Едуард, ще отидем да хапнем.
— Не съм гладен.
— Нали обичаш диня. Ще ти взема едно парче.
Докато вървяха към тентите, където се предлагаше храна, Гейб чу как момчето тътри маратонките си по земята. Помисли си каква част от заплатата на Рейчъл е отишла, за да му купи тези обувки, и му се прииска да каже на детето да вдига по-високо краката си, но знаеше, че това само ще нажежи атмосферата, затова реши да си замълчи.
Отправиха се към центъра на игрището, където няколко цели прасета се печаха на шишове над огромно огнище от жарава. Рейчъл сбърчи нос.
— Аз май ще си взема само един захарен памук.
— Мислех си, че момичетата от провинцията като теб не изпитват сантименталности към животните.
— За мен не се отнася. Освен това ние отглеждахме соя.
Гейб също не бе голям любител на печеното прасе, затова не се опита да я убеждава да си вземат такова. След малко вече се бяха настанили на една от дългите маси за пикник с чинии, пълни с царевица с масло. Гейб бе добавил и два хотдога към своята порция, надявайки се да я накара да изяде единия, но тя категорично бе отказала и сега той се чудеше какво да прави с толкова много храна.
— Сигурен ли си, че не ти се яде още един хотдог, Едуард? Въобще не съм го докосвал моя.
Момчето само поклати глава и започна да рови в едно от парчетата диня в чинията си. Откакто бяха седнали на масата, Гейб го наблюдаваше как често-често оглежда към съседната маса, където обядваха баща и син, последният беше приблизително на възрастта на Едуард. Той отново погледна към тях и този път Рейчъл също забеляза.