За съжаление тя бе прекалено заета, за да го забележи. Тананикаше си тихо една стара песничка на Уитни Хюстън и съсредоточено пишеше нещо на компютъра пред себе си. Беше му много трудно да реши кое е най-лошото: кафето, нейното весело тананикане или факта, че отново идва на работа със старите си дрехи.
Безформената й сива рокля го подлудяваше дори повече от празната кана за кафе. Беше я виждал десетки пъти досега. Широка, удобна и абсолютно лишена от стил. Къде бяха дрехите, срещу които се беше възпротивил в първия момент? Онези прилепнали джинси, блузките с широки деколтета, глуповатите златни сандалки?
И ако бе решила да се превъплъти отново в старата Кристи, защо не бе го направила изцяло? Защо не беше прибрала косата си както преди и не беше оставила червилото си вкъщи, заедно с този влудяващ парфюм, който го караше да мисли за черни дантели и горещи тела?
Докато пръстите й летяха по клавиатурата на компютъра, миниатюрните златни и сребърни пръстени по ръцете й проблясваха на слънчевата светлина, нахлуваща от прозореца зад нея. Погледът му се спря в горната част на грозната й, сива рокля. Поне да не знаеше какво се крие отдолу.
Тракането на клавишите спря. Кристи се изправи до бюрото си, погледна бегло към него и излезе от стаята, запътвайки се към тоалетната в другия край на коридора.
Беше сигурен, че веднага след като се прибере вкъщи, тя ще съблече тази грозна рокля и ще се пъхне в някои от новите си къси панталонки и блузки, които показваха прекалено много. Но той нямаше да може да види нищо, тъй като Кристи му бе показала съвсем ясно, че не иска да я посещава в новия й апартамент. Нямаше вече домашни гозби, нямаше вече и случайни отбивания, колкото да й разкаже за неприятностите си с някой от паството. Божичко, липсваше му. Липсваха му тези контакти.
Втренчи се в празното й бюро и се замисли как снощи отново беше излязла на вечеря с Майк Рийди. Това вече бе за втори път. В събота Майк я беше завел на ресторант в Кашиърс, а снощи бяха посетили „Маунтинърс“. Трима души от паството му се бяха погрижили той да научи и за двете й излизания.
Все още я нямаше и той почувства как кожата му леко се изпотява. Знаеше къде си държи чантичката. В най-долното чекмедже отляво, заедно с малка кутия носни кърпички и комплект за оказване на първа помощ. През целия си живот, дори и в най-лудите си години, винаги се бе старал да се държи почтено, а това, което искаше да направи сега, в никакъв случай не беше такова, но просто не можеше да се спре.
Бързо прекоси офиса, издърпа чекмеджето и извади чантичката й, същата малка черна чантичка, с която беше миналата седмица в „Маунтинърс“. Нощта, когато бяха провели онзи ужасен разговор, в който му беше казала, че вече не й е приятел.
Един истински свещеник, някой, който не беше толкова покварен, някой, който наистина работеше по призвание, никога не би направил това. Той щракна закопчалката и погледна вътре. Портмоне, гребен, тик-так, малко грим, автомобилни ключове, брошурата „Дейли уърд“. Нямаше кондом.
В този миг дочу стъпките й, бързо пъхна чантичката обратно в чекмеджето и извади комплекта за първа помощ.
— Нещо не е наред ли?
Няколко минути по-рано изражението на загриженост на лицето й би подобрило настроението му, но не и сега.
— Имам главоболие.
— Иди да седнеш. Сега ще ти донеса аспирин.
Подаде й комплекта за първа помощ и за първи път от повече от една седмица тя започна да се суети около него, донесе му чаша с вода, даде му аспирин, попита го дали е спал добре предната вечер. За съжаление нейната загриженост не можеше да го накара да се почувства по-добре, тъй като уж болната му глава бе изпълнена с тревожни мисли.
Какво ли е станало с този кондом? Само мисълта как го подава на Майк Рийди, го накара да му прилошее. Една част от него му казваше, че би трябвало да се радва, че най-после си е намерила някой, но не и когато се отнасяше за Майк Рийди. Всъщност той винаги бе харесвал Майк и не можеше да се сети дори и за едно нещо, което да не одобрява в него, освен това, че не бива да прави любов с Кристи Браун.
След като глътна аспирина, от който въобще не се нуждаеше, той се втренчи в нея, чудейки се, защо ли му бе отнело толкова време, за да забележи колко е хубава. Не че можеше да се похвали с някаква блестяща красота, дори и когато се пременеше с онези си нови дрехи, беше хубава по един скромен и сладък начин.
— Нали знаеш, че киносалонът се открива в петък вечер — чу се да казва той.
— Много се надявам някой да се появи на тържеството. Много от хората в града са ядосани на Гейб задето е помогнал на Рейчъл и вече открито се говори да го бойкотират.