Кристи изглеждаше разтревожена.
— Хората понякога са толкова зли.
— Но ние и двамата искаме да присъстваме на откриването, така че искаш ли да те взема в петък в осем вечерта? — попита той, колкото се може по-непринудено.
Кристи го изгледа изпитателно.
— Искаш да отидем в киносалона заедно!
— Разбира се. Как иначе можем да покажем на Гейб нашата подкрепа?
Телефонът на бюрото му иззвъня. Кристи го погледна за миг, след това вдигна слушалката. Етън почти веднага разбра, че тя говори с Пати Уелс, координаторката на детската градина.
— Да, Етън е тук. Разбира се. Изпрати Едуард горе, Пати.
Тя остави слушалката и се намръщи.
— Цяла сутрин е настоявал да разговаря с теб. Пати се опитала да отвлече вниманието му, но той продължавал да упорства. Надявам се да не се е случило нещо лошо.
И двамата познаваха Едуард достатъчно добре, за да знаят, че той никога не искаше нищо, и това ги накара да се погледнат обезпокоено.
Кристи се върна във външния офис и след няколко минути отново влезе, вече придружена от Едуард. Погледна към Етън разтревожено, по начина, по който го бе поглеждала стотици пъти през всичките тези години, когато беше вкарвала някой разтревожен член на паството в офиса му. След това се оттегли.
— Можеш да затвориш вратата, ако искаш да говорим нещо тайно — обърна се Етън към момчето.
Едуард се поколеба и погледна навън към Кристи. Етън знаеше колко е привързан към нея и бе доста изненадан, когато Едуард внимателно затвори вратата и с двете си ръце. Това, което имаше да му казва, явно бе нещо сериозно.
Етън никога не бе харесвал да разговаря с някого през дистанцията, която създаваше бюрото, затова се отправи към едно малко кътче близо до прозореца, обзаведено с кушетка и два удобни стола.
Едуард се настани върху средната възглавница на кушетката и се отпусна назад, в резултат на което краката му щръкнаха напред. Носът на едната му маратонка беше изцапан с червена боя. Етън бе забелязал колко много се грижи Рейчъл за доста износените дрехи и обувки на сина си, затова предположи, че тази боя е от сутрешния урок по рисуване.
Едуард инстинктивно посегна към нещо до себе си и когато сграбчи само въздух, просто се почеса по лакътя. Търси си заека, предположи Етън.
— Какво има, Едуард?
— Гейб е един голям лъжец. Казва, че ти бил брат.
Етън понечи да го поправи, но нещастният поглед в очите на детето го накара да се поколебае.
— И защо мислиш, че те лъже?
В продължение на доста години Етън бе разговарял с хора, изпаднали в депресия, и сега се опита да се абстрахира от всичко друго и да се опита да разбере какъв е проблемът, който тревожи момчето.
— Струва ми се, че никак не харесваш Гейб.
Едуард решително поклати глава.
— И мама също не трябва да го харесва.
Ето какво било!
— Предполагам, те дразни фактът, че майка ти го харесва.
— Казах й, че може да докосва мен вместо него, но тя ми отвърна, че иска да докосва също и зрял мъж.
Сигурен съм, че го иска. Особено пък зрял мъж с дебела банкова сметка и с нехайно отношение към парите си.
— Дори й казах, че ти би й позволил да докосва теб, пастор Етън, но тя каза, че ти си мой приятел, а Гейб е неин, и каза, че иска да целува него и че аз трябва да спра да го удрям.
Да го целува? Да го удрям? На Етън му трябваха няколко секунди, за да реши кой точно въпрос да зададе.
— Ти си удрял Гейб?
— Скочих на гърба му докато я целуваше и го удрях със „Стелалуна“, докато не я остави на мира.
Ако ставаше въпрос за някой друг, тази история със сигурност би го развеселила, но не и когато се отнасяше за брат му. Знаеше, че не бива да задава този въпрос, но просто не можеше да се сдържи да не го направи.
— Къде беше Гейб, когато ти скочи на гърба му?
— Прегръщаше мама.
— Така ли?
— Нали разбираш, отгоре й. Върху нея.
По дяволите…
Кафявите очи на Едуард се напълниха със сълзи.
— Той е лош човек и искам да го накараш да се махне, и искам да разрешиш на мама да докосва теб вместо него.
Етън се приближи до кушетката и обгърна с ръка момчешките рамене.
— При възрастните нещата са малко по-сложни — каза меко той. — Майка ти и Гейб са приятели.
— Той я прегръщаше.
Етън се насили да говори с равен глас.
— Те са възрастни и това означава, че могат да се прегръщат един друг, ако искат. И, Едуард, това съвсем не означава, че майка ти не те обича толкова, колкото винаги те е обичала. Ти знаеш това, нали?
— Предполагам — отвърна замислено детето.
— Вие с Гейб може и да не се разбирате добре сега, но той всъщност никак не е лош човек.