Предисловие
Това е един от най-необичайните случаи, за които съм чувал. Бих могъл да го определя дори като неосъществимо престъпление, каквото не е било извършвано никъде другаде по света.
То се развива през единайсета година11от периода Шова22в Токио и представлява мистериозна серия от убийства, за която обаче е невъзможно да бъде обвинен който и да било от хората, свързани с тях. Ето защо самоличността на престъпника остава съвършено неизвестна (ни най-малко не преувеличавам).
И така, съвсем естествено, случаят се превръща в енигма и повече от четиресет години цяла Япония си блъска главата в търсене на убиеца - до пролетта на 1979 година, когато и аз се захванах с мистерията, тя все още беше останала, кажи-речи, без никакво развитие.
Нещо повече, за легендарната тайнственост на случая свидетелства и фактът, че всички подробни сведения и улики за разрешаването му са публично достояние.
Далеч преди отговорът да бъде даден в книгата, с напредването на сюжета читателите постепенно получават по недвусмислен начин следите, необходими за разплитането на загадката.
ПРОЛОГ
АЗОТ
Поначало написах този разказ за мен самия и не смятах, че може да бъде прочетен от някой друг.
Само че, след като нещата се стекоха по този начин, не мога да не допусна възможността да го видят и нечии други очи. Вземайки това предвид, желая да изясня, че въпросният текст би могъл да представлява както едно своеобразно завещание, така и „разказ“.
Ако пък случайно след смъртта ми произведенията ми донесат някакво богатство, както при Ван Гог, то зависи изцяло от съответния читател на този „разказ” дали ще възприеме волята ми правилно и дали ще се погрижи за наследството, което оставям.
Умедзава Хейкичи
Петък, 21 февруари 1936 г.
Обладан съм от дявол.
У мен живее твар с напълно отделна воля. В момента тялото ми не е нищо повече от марионетка, която се движи според мислите на това същество.
То е наистина злонамерено. Върши направо детински пакости. Опитва се да ме сплаши по най-различни начини.
Една вечер видях как гигантска мида, показала пипалата си, пресича стаята ми, като оставя лепкава следа на пода след себе си. Бавно беше изпълзяла изпод бюрото ми и мудно се придвижваше напред по дъските.
Веднъж по здрачаване във всеки от четирите мрачни ъгъла на стаята ми, която е с метални решетки на прозорците без изключение, се бяха спотаили по два-три гекона31. Те са част от реалността, която съществото вътре в мен иска да ми покаже.
През едно ранно пролетно утро пък ми се присмиваше, когато замалко щях да измръзна до смърт заради него. Такива неща прави вътрешният ми демон. С времето загубих младостта си и тялото ми постепенно започна да отслабва физически, докато той най-безочливо ставаше все по-силен.
За да бъде прогонен демонът от тялото, което безпокои, Целз42заръчва болният да бъде оставен само на хляб и вода и да получи наказание от бой с пръчка.
В Евангелието от Марк се казва: „Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха“53.
От малък си налагах какви ли не мъчения, за да прокудя този демон от лоното на тялото си. Още като дете бях забелязал съществуването му.
В една книга се среща и следното изречение: „През Средновековието пред обладаните от дявол палели силен тамян, от който те припадали, след което откъсвали малко коса от главите им и я запечатвали в буркан. Така демонът оставал затворен в буркана, а болният оздравявал“.
Молех различни хора около мен да ме изчакат да припадна и да сторят същото, но не се намери никой, който да се съгласи. Ето защо пробвах да го направя сам, ала в крайна сметка се оказа непосилно и не след дълго започнаха да ме набеждават за луд. Впоследствие определиха случващото се с мен с ужасно баналния термин „епилепсия“.
Онези, които не са го изпитвали, ни най-малко не знаят какво е. Агонията вече преминава отвъд пределите на физиологичните явления, надминава и тривиалните душевни измерения на срама или например копнежа за слава. Сякаш лежиш проснат на олтара за някакъв ритуал и нямаш друг избор, освен да се отдадеш - в подобни моменти осъзнавам, обзет от екстаз, че всички мои деяния на този свят са нещо временно.